— Слушайте — завика той. — Вие двамата вземете дакотата. Аз ще кача всички останали в реактивния. Като цивилни. Никакви оръжия, нищичко, освен паспортите. — Той замълча. — Не намерихте ли пилотите на чартъра?
Бени и Ейтан поклатиха глави.
— Ще включим на аварийна честота и ще се обявим за жертви на отвличане — продължи Нимроди. — Твоят приятел наблюдава ли?
— Сигурен съм, че Артър спи в Уорънтън. — Бени имаше предвид комуникационния център на ЦРУ във Вирджиния.
— Добре. Ако успеем да се вдигнем във въздуха, ще отлетим само до Бешар, ще останем там на пистата и ще настояваме да дойде американският консул. Ако ли не успеем, ще го изтеглим на пътя тук, ще се заключим вътре и ще се свържем с всички летища в средиземноморския регион.
Бени и Ейтан се спогледаха. Нимроди ги разтърси за раменете.
— Не бойте се — извика той. — Никой няма да посмее да ни докосне!
Бени погледна към пътя. Пистолетът блестеше от кобура на колана му. Той повдигна панталоните си.
— Добре — извика в отговор. — Отивам да взема Рут.
Екщайн го хвана за лакътя.
— Не, Бени. — Той погледна Баум в очите. — Тя ще бъде в по-голяма безопасност тук, с Нимроди.
Бени отвори уста да възрази, но Нимроди постави ръка на гърдите му.
— Да — усмихна се той. — Всички ще бъдат в по-голяма безопасност с мен.
Вярно беше. И цяла парашутна бригада можеше да се закълне, че е така.
Дребният полковник пусна Баум, дръпна Очко за ръкава и хукна заедно с него. Вторият пилот ги последва.
Бени се поколеба. Не можеше да тръгне, без да поговори с нея, и се загледа тъжно край крилото на самолета. После я видя в ореола от фаровете на пикапа, застанала тревожно до Нимроди, който й говореше, хванал ръкава й. Изведнъж Рут хукна към баща си.
Пилотът на дакотата включи предупредителния звънец за скокове като нетърпелив шофьор на тролейбус. Ейтан дръпна Бени, който се обърна към него. Ейтан беше се навел и преплел пръсти, за да направи нещо като стъпало. Бени се хвана за рамката на вратата, стъпи върху подложените ръце на Ейтан и се вмъкна в машината. Дръпна Ейтан след себе си, после го бутна встрани и легна на пода, протегнал ръце надолу към Рут, която тичаше боса към него.
— Татко! — извика тя.
Той се протегна и хвана лицето й с длани.
— Рути, върви с Нимроди.
— Татко! — изплака отново тя. Сълзите течаха по лицето й и тя вдигна ръце, за да притисне дланите му, като че можеше да ги запечата към себе си със сълзите. Когато дакотата изрева и започна да рулира, тя продължи да върви напред.
— Ще се видим в Йерусалим — извика той. — Кълна ти се!
— Но, татко — опита да се засмее тя. — Ти все ме лъжеш.
— Този път не — пробва да се усмихне той, а сърцето му направо се удряше в металния под на самолета. — Този път не — извика Бени.
Тя не можеше вече да тича заедно със самолета и изостана, все така с протегнати ръце, а косите й се развяваха от струята на ревящите двигатели.
А после изчезна в тъмнината.
25.
Нос Рас-Тарф
Силите се опитаха да напуснат Бени Баум над широкото плато Рекам и макар раменете му да бяха притиснати между тясната рамка на вратата към кабината на дакотата, главата му започна да клюма, пръстите му се отпуснаха и той щеше да падне назад, ако Екщайн не беше посегнал да го хване за колана на панталона. Той се събуди. Не се изненада, че тялото му най-после е намерило свой начин да се успокои, защото детето му е извън смъртната опасност. Имаше желание да му се подчини, но както беше казал Ицик Бен-Цион, той приличаше на вечния експериментатор на Мери Шели, а смъртоносното същество, което сам е създал, все още вилнееше на свобода.
Той примижа с изморени очи към тъмните пространства със скали и групи дървета, които сякаш се нахвърляха към носа на самолета, а после изчезваха в тъмнината. Чудеше се как пилотът успява да лети умело толкова ниско, след подобна ужасна нощ. Но беше благодарен на усилията му, които нямаха нищо общо с показната аеробатика на стар въздушен вълк. Бени беше казал на пилота, че участват в смъртоносно въздушно преследване, а финалът е нос Рас-Тарф. И понеже ефективността на двигателите на дакотата е по-висока в по-плътен въздух, изглеждаше, че пилотът я управлява току над върховете на дърветата.
Тъй като нямаха кафе, Бени запали цигара, за да се ободри. Тя трепереше между пръстите му, защото всички мускули на тялото му продължаваха да са под напрежение. Екщайн го погледна със завист и накрая се предаде. Протегна ръка. Бени можеше да му откаже, но подаде фаса. Това си беше личен избор. Като самоубийството.