При Поант Афрау дакотата се наклони силно вляво и Бени се хвана за рамката на вратата към пилотската кабина, а гърбът му се блъсна в стената. Бяха се спуснали след билото на планината като скиор на слалом, извивайки през урвите, докато пилотът наваксваше скорост. После се появи едно плато, обрасло с храсти, което веднага отмина назад, бреговата ивица и след това вече летяха над морето. Пилотът се плъзна в завоя като пиян и веднага изправи, като полетя над ивицата, където вълните се разбиваха в брега. От дюните се показаха сламените покриви на крайморски курорт и отминаха покрай лявото крило. След секунди Екщайн се хвана за навигационното табло и закрещя:
— Там! — Пръстът му бясно сочеше напред. — Там!
Слънцето вече беше се издигнало достатъчно и морето блестеше, а точно зад върха на нос Рас-Тарф се виждаше малка флотилия. Блясъкът създаваше ореол около два големи кораба, почти допрели носовете си, и други по-малки, които се въртяха наоколо им като водни мухи.
— Мини на аварийна честота — заповяда Баум на пилота.
— И кого да извикам, по дяволите? — попита авиаторът, докато се мъчеше да изстиска повече мощност от двигателите.
— Военновъздушните сили трябва да имат един 707 във въздуха — каза Екщайн. — Те ще наблюдават международните води.
— Ейтан! — Бени стисна толкова силно рамото на Екхард, че майорът трепна и вдигна глава към него. После веднага отново се обърна напред, когато видя шока в очите на Баум.
Издатината с фара бързо се увеличаваше и точно зад нея под лъчите на слънцето се въртяха перките на хеликоптера, който се приземяваше върху плажа.
— За бога, човече! — развика се Бени. Пилотът включи радиопредавателя и подаде микрофона на Екщайн.
— „Лунен лъч“, „Лунен лъч“, говори Бавария. Край — Ейтан почти викаше в микрофона с надеждата, че офицерите от АМАН на борда на самолета за комуникации ще разпознаят стария му служебен псевдоним. Още не беше отпуснал бутона, когато Бени дръпна микрофона от ръката му.
— „Лунен лъч“, говори Баум — изрева Бени, изоставил всякаква служебна предпазливост. — Вие сте в опасност. В района ви има враг. Повтарям, враг в района. Потвърдете приемането.
Сега нямаше опасност, че корабите ще се дръпнат един от друг. Беше много късно за такова действие и Мартина със сигурност също го знаеше.
— „Лунен лъч“ — заговори отново Бени. После изкрещя: — Ах, мамка му! — Хвърли микрофона на пода, когато сянката на дакотата мина над хеликоптера на по-малко от двадесет метра височина, а после бялата машина изчезна. Зад тях.
— Кацай! — развика се Бени на пилота.
— Къде? — извъртя глава наляво и надясно южноафриканецът. — Във водата ли? Та ние нямаме и сто метра права ивица по брега.
— Проклето да е! — блъсна с юмрук Бени по металната стена.
— Ето там! — показа вляво Екщайн, където веднага след редица ниски хълмчета равният пясък, обсипан с редки храсти, изглеждаше достатъчно стабилен.
Пилотът погледна нататък, взе решение и изви силно вдясно. Баум отново започна да го ругае, прилепен по принуда към рамката на вратата. Но пилотът едва имаше време да се подготви за кацането, като изви бързо над водата.
— Приближавам — предупреди той, натисна педалите и блъсна напред щурвала. Двигателите изреваха, поведоха самолета в остър ляв завой, а Бени залитна.
— Иди се вържи с колана — извика му Екщайн.
— Ти се вържи, дявол да те вземе — изкрещя и пилотът, защото Ейтан също беше изхвърлен в десния ъгъл от силата на острия завой.
Бени се колебаеше, докато линията на скалистите хълмчета се увеличаваше, но тъй като след това щяха да летят само секунди направо, побърза да отиде в кабината, падна върху една от пейките и затегна колана. В мига, когато закопчалката щракна, той се изви към прозорчето, зърна хеликоптера, чиято перка създаваше вече все по-голям кръг от разпенена морска вода, а плазовете му се скриха в плитките вълни до брега.
Когато дакотата отново се спусна рязко вляво, той беше отхвърлен назад и чу рева на двигателите рязко да спада с намаляването на мощността им.
— Дръж се здраво! — чу той пилотът да вика на Екщайн. В следващия миг се носеха грациозно напред с вдигнат нос. Покрай илюминаторите се запремятаха пясък и тръни, а небето се издигна нависоко като факирска шапка.