Той се наведе към Рут и я целуна нежно по бузата, после я хвана за ръката. Тя го погледна. Вятърът вдигна косата й и оцвети лицето с издайническа розовина. Той се прокашля.
— Ще му издействам похвала — каза Артър. — Онази, която трябваше да получи заради рейда в пустинята. — После той отвърна очи от бляскавия поглед на Рут и прошепна. — Знам, че сега това не означава нищо за теб.
Тя разпери ръце и се притисна до него. Прегърна го през кръста и опря глава на якето върху широките му гърди в опит да успокои чувството му за вина.
Всъщност фолкънът беше излетял от шосето до Тагит въпреки няколкото дупки от куршуми във фюзелажа му. Имаха достатъчно гориво, за да стигнат до Тлемсен. Но като видя състоянието на О’Донован, Нимроди реши да кацне в Бешар, където беше започнал да вика по радиото линейка и лекарски екип още от мига, когато излетяха.
О’Донован беше дошъл в съзнание за момент. Лежеше на пода на самолета, а Рут беше прегърнала главата му. Сякаш бе оценявал живота си с всеки тежък дъх и установил, че е бил безсмислен, защото отвори очи, погледна я и прошепна:
— Ти обаче си заслужаваше…
Едва не го изгубиха в Бешар. Един умел френски хирург спаси живота му, но не и гръбнака. Асошиейтед прес съобщи, че някакъв американски турист бил ранен от алжирски фундаменталисти и в резултат на това парализиран. Което горе-долу отговаряше на истината.
Рут заговори, притиснала лице към гърдите на Артър.
— Но за него това ще има значение — каза тя. После отстъпи и изтри бузите си с опакото на двете си ръце. Прибра кичур коса зад ухото си и опита да се усмихне. Артър пъхна ръце в джобовете на якето си и придаде спокойно изражение на лицето си, което обаче не скри тревогата в очите му.
— Значи се връщаш в Гнилата ябълка?
— Трябва да си довърша следването — каза Рут. — А и Майкъл ще има нужда от мен. Поне известно време.
Розели се извърна към Бени Баум.
— Хубаво е, че не я насилваш да остане тук, Баум. — После видя, че Бени се намръщи, и предупреди: — Нали знаеш какво става, когато опитваш да се налагаш на децата?
Бени сви рамене.
— Тръгват в обратна посока.
Розели кимна.
— Това е закон на физиката за родители. — Той протегна ръка, Бени хвана дланта му и я стисна продължително. Пръстите му казаха всичко неизречено.
— Артър? — Баум се опитваше да прикрие чувствата си. — Чул ли си нещо за пилотите на фолкъна?
— От Червения полумесец са ги намерили сред дюните до Игли. Едва са оживели. Пилотът носел помощника си на рамо. Тоест по-възрастният е носел по-младия.
Бени се ухили.
— Че не е ли винаги така?
— Глупости — възрази Екщайн и леко блъсна Баум по рамото.
— Сега си ранен — посочи Бени скорошните шевове върху челото на Ейтан. — Но така или иначе аз те събарям върху тепиха.
— Като деца сте — намръщи се Рут. Двамата с Ейтан се спогледаха развеселени.
Един голям, син форд с дипломатически номер влизаше през портите в южния край на площада. Артър го видя и въздъхна, докато стискаше ръката на Екщайн.
— Довиждане — каза той.
— Не за дълго — отвърна Бени. Напоследък срещите им се случваха при доста неприятни обстоятелства.
— Довиждане, приятели — каза Артър.
Рут го хвана под ръка и тръгна с него към колата.
Екщайн вдигна ръка и замислено докосна косата си.
— Кога ще си отрежеш тази тъпа конска опашка? — заяде го Бени.
— Когато Антъни Хартстоун излезе от храстите.
— С бързината, с която работиш, дотогава косата ще ти порасне до кръста.
Но Екщайн не го чу. Той се вглеждаше покрай колата на Розели, където една млада жена с гарвановочерна коса бързо пресичаше площада, хванала малко дете за ръка. Момченцето внезапно подскочи, откъсна се от ръката на майка си и хукна, развяло русите си коси. Веселият му вик достигна до тях.
— Татко, татко!
И Екщайн затича към него, развял полите на коженото си яке. Двамата се срещнаха и Ейтан завъртя около себе си детето. Малките крачета летяха във въздуха, а той целуваше засмяното личице.
Около главата на Бени заплува облак дим и той се извърна към високата фигура на Ицик Бен-Цион. Генералът отново беше в униформа, със закопчано, подплатено с кожа военно яке, лъснати обувки и отличителни знаци. Беше дошъл от закуска с поздравления в резиденцията на министър-председателя и, изглежда, топлината на похвалите беше възвърнала младежката му стойка. Но не беше пристигнал току-що. Изчака малко в сенките, докато групата се пръсне, защото се почувства неудобно пред явното им приятелство.