— Какво пък е сега това, дявол да го вземе? — изръмжа Бюканън. — „Смъртта на търговския пътник“7 ли?
Американците избухнаха в нервен смях, защото макар едрият Бени да не приличаше на Уили Ломан, използваха възможността да освободят напрежението.
Бени вдигна глава и смехът замря. Не знаеха кой е и решиха, че се е обидил, но изражението му не беше реакция към смеха им.
Беше заради миризмата. Тежката, изгаряща ноздрите воня на експлозив, изгоряла човешка плът, кръв и кости. Беше я усещал и преди. На площад „Цион“ и на крайбрежната магистрала. В Бейрут, Белфаст, Йерусалим, по всички места на експлозии, където беше ходил като следовател, посетител или скърбящ сънародник. И всеки път, когато я усетеше, особено с отминаването на годините, изражението му излъчваше ярост, но също и усилие да не повърне.
Вратите на асансьора започнаха да се затварят, но Бени ги задържа. Един от следователите пристъпи напред и му подаде два светлосини предмета, приличащи на хотелски шапки за душ. Всички бяха обути в болнични платнени ботуши. Бени подаде куфарчето си на човека, нахлузи ги върху обувките и излезе от асансьора.
От пръв поглед Баум разбра положението. Той изобрази усмивка върху лицето си, мина покрай Бюканън и подаде ръка на Ханан Бар-Ел.
— Шалом, Ханан — каза топло Бени. С периферното си зрение забеляза едрата фигура на мъжа, който беше застанал пред Бюканън, да изчезва към тъмния ъгъл.
— Радвам се да те видя — отговори с искрена симпатия Бар-Ел и продължи на иврит: — Как да те наричам?
— С името ми — отвърна Бени. В Съединените щати нямаше да използва псевдоним. Твърде много служители от американското разузнаване го познаваха и подобна постъпка на съюзническа територия би била считана за лош вкус. — Очакваше ме май.
— Бадаш ми се обади, след като си говорил с него.
— Добре. — Ури Бадаш, шеф на оперативния отдел на Шабак беше добър приятел. Но тъй както Бени никога не би позволил някой да се меси в работите на АМАН, той също винаги се обаждаше, ако е необходимо да се включи в работата на друга организация. Той хвана Бар-Ел за лакътя. — Хайде да се отстраним от бойната линия на горилите. Тук ми прилича на Гражданската война.
Хората на Бар-Ел се ухилиха и дори Ханан не успя да скрие усмивката си, когато последва Баум към Бюканън. Бени застана до високия мъж от ФБР и подаде едрата си ръка.
— Бенжамин Баум.
— Джак Бюканън. — По лицето на специалния агент още можеше да се види заядливото изражение, но ръката му попадна в яката хватка. Той показа значката си на Баум. — Началник на ФБР за този район.
— За мен е удоволствие. — Баум бръкна в джоба си и извади две визитни картички. Едната подаде на Бюканън, а другата на Бар-Ел.
В горния ляв ъгъл бяха отпечатани менората8 и венецът — символ на държавата Израел, а в средата с релефни букви беше изписано простичко:
БЕНЖАМИН БАУМ — СПЕЦИАЛЕН СЪВЕТНИК НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА СИГУРНОСТТА
Нямаше адрес, само номер на телефон и факс. Докато Бюканън разглеждаше картичката, Бар-Ел вдигна едната си вежда.
— Картис яфе,9 Баум — прошепна той.
— Да. Мастилото изсъхнало ли е?
Бар-Ел потърка с пръст буквите.
— Май е добре.
— Е, господин Баум — изпъна се Бюканън. — С какво мога да ви помогна? — Не беше предложение да услужи. По-скоро „казвай за какво си дошъл и се махай“.
— Мисля, че може би аз мога да ви помогна — отговори Бени. Английският му беше със силен немски акцент.
Бюканън се намръщи към Баум. Голямата плешива глава на израелеца, дебелият му врат и широките рамене вече не му напомняха на търговски пътник.
— Не съм сигурен, че можете да помогнете, господин Баум. Просто мненията ни не съвпадат.
— Я — присви очи Бени. — Възрастта не ми е отнела обонянието. — Той докосна с пръст сплескания си нос на футболист. — Ще ме извините ли за момент?
Той се извърна към Бар-Ел.
Бюканън погледна към своите и вдигна за миг очи към тавана.
— Е, Ханан? — заговори на иврит Бени. — Разкажи ми набързо.
— Този кучи син…
— Ханан — вдигна пръст Баум. — В Ню Йорк има сума ти полицаи и детективи, които свободно говорят иврит.
Бар-Ел метна един поглед към хората на Бюканън.
— Този господин е единственият проблем. Вчера всичко беше наред. Хората от бърза помощ бяха страхотни, погрижиха се добре за Бен-Чехо. После, първите хора от ПУНИ10 пристигнаха и всички работехме заедно.
— Без конфликти?