— Ченгетата от Ню Йорк са професионалисти. Те си имат работа с консулствата всеки ден и знаят къде минават границите.
— Но нямат лаборатории за проверка на всичко това, нали? И не могат да превишават правата си.
— Точно така. И тогава се появяват целевите групи. И този тип започва да реве като Наполеон, решава, че ние нямаме право да разследваме нападение на нашата си, собствена територия!
— Кротко, Ханан — успокои го Бени.
— Готвеше се да ни арестува.
Бени примигна, а после се изсмя силно. Главите в помещението се извърнаха към него.
— Да ви арестува ли?
— Правилно ме чу.
Баум постави ръка върху рамото на Бар-Ел.
— Трябваше да му позволиш, Ханан. Тогава вече никога нямаше да чуеш за него.
— Е, да, ама ти провали работата, Баум — усмихна се Бар-Ел. — Сега си ми длъжник.
— Добре. Ако нямаш нищо против, сега ще се опитам да оправя работата.
— На визитката ти пише, че ти си шефът.
— Глупости — намръщи се Бени. — Това си е твоя територия.
— Да, ама Ури Бадаш твърди, че ти си магьосник. Хайде да видим някоя магия.
Бени свали ръката си от рамото на Бар-Ел и се почеса по брадата.
— Само още един въпрос. Кой махна тялото на терориста? — От собствен тежък опит беше научил, че понякога трупът на нападателя съдържа повече доказателства отколкото пленените оръжия или остатъци от експлозиви.
— Телата, Бени. И всъщност нямаше много от тях.
— Тела ли?
— Да. И на момичето. Взеха ги от градската морга.
— Какво момиче? — прошепна Бени. За него жертвите не бяха просто бройки. В Израел като че ли всеки познава всекиго или поне негов близък роднина, или приятел.
— Млада жена. На деветнадесет години. Беше тук, в чакалнята.
— От нашите ли?
— Американка. Дошла за работна виза. Не си виждал вестниците, нали?
— Не съм се спирал на едно място днес.
— От нея беше останало малко повече отколкото от терориста — каза Бар-Ел. — Достатъчно, че да може да бъде погребана.
Бени стисна юмруци в джобовете на якето си и погледна към смешните болнични боти, скриващи обувките му. „Деца — помисли той. — Изяждаме взаимно младите си.“ После се обърна към агента на ФБР и заговори на английски.
— Добре, господин Бюканън. Мисля, че разбрах трудностите.
— От чия гледна точка? — Бюканън скръсти ръце пред гърдите си.
— Сър — убедително заговори Бени. — Като имам предвид, че аз съм с ранг на полковник в армията на моята страна, никога не бих бил толкова невъзпитан, че да карам човек с вашия ранг и отговорности да обяснява гледната си точка.
Ласкателството постигна успех и Бюканън отпусна ръце.
— Благодаря.
— И така, ето какви са препоръките ми. — Баум вдигна ръце и показа чакалнята. — Този район технически е територия на Съединените щати, част от недвижимите имоти на град Ню Йорк. Така ли е?
— Точно така.
— Районът, включително тази стена — посочи Баум към разбитото помещение на охраната, — който също съдържа ценни материални и други веществени улики, е собственост на държавата Израел. Вярно ли е?
— Точно това казах, преди да дойдете.
— Ние ще предоставим този район тук на вашите следователи.
Хората на Бар-Ел погледнаха шефа си умолително, за да се намеси. Но Ханан ги смрази с твърд поглед.
— А нашите хора ще имат пълна юрисдикция над всичко, което бъде открито от другата страна — продължи Бени.
— Точно така — веднага се съгласи Бюканън, смятайки, че е измамил един политически неграмотник.
— Обаче — вдигна пръст Баум. — Има някои условия.
— Какви условия?
— Към вашите хора ще назначим израелец за свръзка, на когото вие ще предоставите безпрекословно всяко поискано веществено доказателство.
Бюканън се поколеба.
— Ами не знам…
— А към нашите хора ще бъде назначен американец за свръзка, който ще работи при абсолютно същите условия.
Бюканън просто не можеше да възрази на толкова разумно предложение.
— И така, моля ви да изберете кой от израелците ще бъде вашата свръзка — добави Бени.
Бюканън се замисли за миг. С малко хитрост всичко можеше да стане така, както той иска. И разбира се, той ще даде на израелеца само толкова, колкото смята за необходимо и нито троха повече. Директорът ще е доволен. Не му беше нужно много време.
— Избирам вас — каза той и посочи Баум.
— Мен? — направи се на изненадан Бени.
— Сам го казахте, полковник Баум. Ранг и отговорност. А вие ми изглеждате разумен човек.
Бени погледна към Бар-Ел и сви рамене. После се обърна към Бюканън.
— Добре, сър. Както кажете.
— Да. — Бюканън започна да облича шлифера си.