Бени беше взел парче лед от алуминиевата чинийка и го прекара нежно по устните на Мошико. После му говори, а ужасното усилие да се усмихне, което изкриви изгореното лице на Мошико, предизвика сълзи в очите на Бени.
— Тук съм — повтори на няколко пъти Бени. Когато Мошико посегна и се опита да го докосне с дясната си ръка, Бени избягна превързания остатък и хвана рамото му. Двамата нямаха помежду си други тайни освен професионалните и Бени не желаеше да позволи някой непознат доктор да изпълни бащинските му задължения.
— Чуй ме, Мошико — нежно заговори той и се наведе към обезобразеното лице. — Няма да можеш да използваш отново тази ръка, синко. Нея я няма. Но аз мисля, че ти го знаеш, нали?
Мошико отпусна ръка и Бени я постави до тялото му. Разбира се, шокът от ампутацията беше преминавал вече часове през упоеното съзнание на Мошико, съобщавайки му чрез болката онова, което никоя уста още не се беше решила да му каже. Той кимна на два пъти към Бени, а брадата му трепна.
— И без плач — стисна нежно рамото на младежа Бени. — Солта ще навреди на очите ти. А ти отново ще виждаш. — Лицето на Мошико се извърна към гласа на Бени. — Да, така е. Докторът ми се закле. — Смяташе, че не е необходимо да казва точно сега, че ще вижда само с едното око. — О, и Ури Бадаш ти изпраща съобщение. Каза, че просто ще трябва да се научиш да стреляш с лявата ръка. Дава ти тридесет дни отпуска, след което те иска обратно на работа.
За пръв път след експлозията умът на Мошико му предложи образ, който да замени грозната гримаса на нападателя. Той наистина се усмихна. Сигурно го болеше ужасно, защото кожата по лицето му още беше изпъната от изгарянията, но той успя. После повдигна лявата ръка, сви юмрук и вдигна палец.
— Добре. — Бени го погали по главата. Черната коса още лепнеше от засъхналата кръв. — Аз трябва да отида в консулството, но ще се върна при теб. Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? Нещо, което си видял и смяташ, че трябва да знам?
Мошико остана неподвижен за миг. После раздвижи устни и прошепна нещо.
Бени се наведе и постави голямото си ухо над устните му.
— Повтори.
Мошико повтори. Бени се изправи намръщен. Сега той зашепна.
— „Аллах акбар“ ли каза?
Мошико успя да кимне.
— Той ли ти го каза?
Мошико вдигна лявата си ръка и имитира писане.
— Написал го е?
Мошико размаха пръст.
— Вече е било написано?
Мошико направи знак за „да“ с пръсти.
— Дал ти го е. — Бени си представи размяната през чекмеджето за документи. — Бележка ли беше?
Мошико вдигна палец.
— Отлично — каза Бени. — Къде е тя?
Младежът махна с ръка. Бележката я нямаше. Изгоряла беше при експлозията.
— Разбира се — потупа го Бени по голото рамо. — Сега почивай. Ти си страхотен. Бих те целунал, но смятам да оставя това на тази прекрасна млада дама.
Той се усмихна на Катлийн, която седеше върху пластмасов стол от другата страна на леглото. В интензивното допускаха само най-близки роднини, но тя беше заявила, че е единствената близка на Мошико. Не разбираше разговора на иврит между любимия си и този едър мъж, който приличаше на бандит от филм за Джеймс Бонд, но разбираше начина, по който беше докосвал Мошико. Като баща. И когато той й се усмихна, тя отвърна със същото…
— Да, ще оживее — каза сега Бени на Розели. — Там с него имаше едно момиче. Много красиво. Той ще се оправи. Сигурен съм, след като я видях.
— Добре. — Розели се зачуди дали на негово място би пожелал да оживее след подобно обезобразяване.
Бени загаси цигарата си в мръсния пепелник.
— Трябва да тръгваме — усмихна се насила той. — Преди хората да започнат да клюкарстват.
— Чакай един миг, Баум. Ти още не си решил цялата работа.
— Какво искаш да кажеш?
— Версия — настоя Розели. — Баум без версия е като баклава без сироп. Какво мислиш?
Бени сви рамене.
— Познаваш ме, Артър. Малко съм бавен.
— Да бе — намръщи се Розели. — Така си е.
Баум знаеше, че Артър ще поиска да споделят предположения за експлозията, но смяташе да избегне този разговор. Не можеше да дава подробности за предстоящата размяна на пленници и поради това нямаше как да твърди, че Хизбула няма пръст в тази работа. Би изглеждало неразумно. А и цялата работа му изглеждаше неразумна, като имаше предвид разказа на Мошико за бележката.
— Би могла да е коя да е групировка — каза Бени.
— Е, хайде сега. И в нашата система като пуснеш за търсене „бомбаджия-самоубиец“, ще ти светне в отговор „мюсюлмански фундаменталисти“.