И въпреки това тя не отхвърляше всички предложения и когато понякога се почувстваше привлечена както от ума, така и от тялото на някой мъж, без стеснение изразяваше желанията си. Рут обичаше секса и тъй като нямаше често възможност да се възползва, когато можеше, страстта й беше направо трескава.
За нещастие на Рут обаче връзките й не продължаваха повече от няколко седмици, тъй като партньорите започваха да й отнемат време, с което тя не разполагаше. Таксата за докторат в Колумбийския университет е доста висока и затова тя трябваше и да работи.
На чуждестранните студенти в САЩ се дават работни визи с известни ограничения, но израелците могат да намерят всякаква работа в собствените си посолства, консулства и други държавни служби в чужбина. Така че тя работеше в „Мишлахат абитахон“ — службата към Министерството на отбраната на Израел. Тази служба отговаря за закупуването на американски военни стоки с милионите, осигурявани като помощи и заеми от правителството на САЩ. Рут работеше като секретарка на един запасен генерал от израелската армия, който беше така любезен да й позволява да отсъства, когато й се налага заради учението. Освен това той беше и достатъчно умен, за да разбере след първия си и единствен гаф, че Рут не желае да й се напомня как като дъщеря на Бенжамин Баум може да ползва някои предимства.
Освен това тя установи, че доброто познаване на английския език й носи допълнителни финансови облаги. Други чуждестранни студенти я наемаха да „редактира“ работите им (ако се разбереше, че им пише докладите, можеше и да я изключат). Някои от тях бяха доста богати и не се пазаряха за цената. Даже й стана смешно, когато един братовчед на престолонаследника на Оман й плати петстотин долара, за да му направи доклад, който й отне не повече от час.
И все пак имаше моменти, когато финансовите трудности почти прекършваха волята й. Тогава едва не хващаше телефона, за да се обади в Йерусалим и да поиска заем от родителите си. Но мисълта, че може баща й да вдигне слушалката и да се наложи да го моли за помощ, я караше да се откаже. Тогава с нежелание изваждаше кредитната си карта, изтегляше авансово известна сума, а после я връщаше с ужасяваща лихва.
Рут вече не смяташе, че прибягването до подобни мерки се дължи на инат от страна на сърдито дете. Годините изучаване на човешката психика я бяха научили, че това чувство на недоволство към неправилното отношение от страна на родителите трябва да бъде изучено, разбрано и отхвърлено. Тя и баща й почти не бяха говорили, откакто беше пристигнала в Америка, но вече разбираше чувствата си и се надяваше, че някой ден ще има възможност да застане пред него като възрастна и да „проветри“ отношенията им.
Сега разбираше, че недоволството й беше започнало да се формира чак когато самата тя стана служител в разузнаването. Тогава, останала на смяна, когато дните и нощите се сливаха в „Дупката“, дълбоко под Генералния щаб, тя разбра дълбочината на детските си разочарования. Виждаше как оперативните служители прегръщат работата си с почти еротична треска, без да обръщат внимание на обажданията на съпругите си, на пропуснатите детски празници. За Рут това беше като внезапно запознанство с любовницата на баща й, с онази гадост, наречена „дълг“, която й бе отнела детството.
И заради какво? Да не би Израел да е почувствал и минутка спокойствие въпреки всичките му отсъствия? Да не би обясненията, че той „се бие“ за нейната безопасност да омекотиха болката от невниманието му? Да не би професионалните му успехи, толкова тайни, че дори не ги споменаваше, да си заслужаваха разкъсващото чувство, че е недостойна за вниманието му? През онези дълги дни, осветени от флуоресцентни лампи, които никога не свършват, пред компютърните екрани с мигащи кодирани съобщения или заслушана в тревожните радиосъобщения на агентите, Рут почувства в сърцето си студа на декемврийския йерусалимски вятър. Оглеждаше напрегнатите лица на мъжете около нея и най-после видя баща си такъв, какъвто е.
Той никога не можеше да запомни имената на приятелките й. Едва промърморваше, когато тя получеше шестица в училище. Флейтата й не беше нищо повече от лек шум, а когато наоколо й започнаха да се въртят и момчета, той дори и не ги поглеждаше достатъчно дълго, че да усети убождането на бащинската ревност.