Когато Мошико (умалително от Мойсей) приключи задължителните три години военна служба в пехотната бригада „Голан“, той кандидатства за назначение в отдел „Специални операции“ на АМАН — военното разузнаване на Израел. Почти веднага се разбра, че произходът от Източния блок ще му попречи, но за негов късмет член на комисията беше и майор Бенжамин Баум, който като дете на холокоста беше склонен да покровителства емигрантите.
— Кубис? — беше вдигнал вежди Баум, когато разглеждаше досието на Мошико. — Като Ян Кубис ли?
— Той е брат на дядо ми — едва прошепна Мошико, готов да бъде изхвърлен навън.
— Я виж ти, момчето ми — изненада се Баум. Освен блестящ офицер на АМАН той беше и историк-аматьор и се занимаваше основно с военните години. Ян Кубис е чехословашки герой. Сержант Ян Кубис бил спуснат с парашут от англичаните в чешките гори през зимата на 1941 година. Той ръководел операция, наречена „Антропоид“. Точно Кубис успял да рани смъртоносно обергрупенфюрера от SS Райнхард Хайдрих — нацисткия палач от Прага. След това бил убит в престрелка с Гестапо.
Баум бързо намери служба за Мошико в групата за физическа охрана на „Специални операции“, както и място на празничната трапеза в йерусалимския дом на семейството си. Но правилата в една бойна разузнавателна служба не могат да се заобиколят съвсем и когато стана ясно, че Мошико няма да получи достъп до приключенията, към които се стремеше, майорът му помогна да се премести в Шабак.
Почти както британската МИ–5 или американското ФБР, Шабак се занимава с контраразузнаване. Освен това обаче осигурява въоръжената охрана на пътническите полети на „Ел-Ал“, на летищата, на консулствата в чужбина, както и охраната на държавния глава. Често младежи от бойните подразделения на армията стават „горили“ (както наричат специалните въоръжени охранители), и то не само поради патриотични съображения. По този начин човек може да пътува по света, да притежава чужденки и да спести по някой шекел. Единици успяват да се изкачат по стълбицата и да станат регионални шефове по сигурността, някои се връщат в Тел Авив и се отдават на кариера в по-сложната дейност за залавяне на шпиони и контрашпионаж. Но Мошико вече не хранеше подобни илюзии.
Само че си имаше тайна от своите колеги и затова понякога чувстваше известна вина. Щеше изобщо да напусне службата. И не само това, ами щеше да извърши нещо като предателство. Защото имаше намерение да остане в Ню Йорк и да се запише в университета.
Причината беше Катлийн.
Бяха се намерили на един купон по случай Вси светии, където Мошико беше поканен от свой приятел, студент в нюйоркския университет. Той пристигна направо от работа в дъждовната нощ и затова не беше с карнавален костюм като другите. Нямаше дори и евтина маска.
Беше тайнствен непознат. Висок и силен, с мокра черна коса и сини очи. Катлийн имаше дълга, лешникова коса, бяла кожа и луничав нос, който се подаваше под розовата бандитска маска. Беше облечена в червена рокля, носеше магическа пръчка и се насочи право към него, за да го чукне по главата.
— И кой би трябвало да си ти?
Мошико държеше чаша водка, парченцата лед пукаха сред алкохола. Музиката гърмеше и наоколо се виеха тела. Чувствайки се някак скрит сред анонимността на костюмите на останалите, той отговори спонтанно, макар и малко глупаво:
— Таен агент.
— О, наистина ли? — Маската й го изгледа от глава до пети и обратно. — Че къде ти е костюмът?
Отговорът му беше ужасяващо непрофесионален, но може би именно в този момент той разбра, че така или иначе няма да направи кариера в тази служба. Мошико открехна сакото си, показа й пистолета върху десния си хълбок, после пак го покри и се усмихна.
— Леле… — Катлийн помълча дълго. После вдигна маската от лицето си. — И откъде се пръкна?
Но Мошико не чу въпроса, защото беше омагьосан от очите й.
По-късно спомените от късната нощ преминаваха като най-любим филм през ума му. Малкият й апартамент, споменът за мократа вълна на палтото й под пръстите му, дъхът й в ухото му, хладната, гладка кожа, която се сгорещи под дланите му.
В Израел това не е нещо необикновено. Всеки втори младеж е като него. Почти всяко момиче носи пистолет в чантата си заедно с червилото.
Но тук за Катлийн той беше Джеймс Бонд. Тя не можеше да му се насити…
Внезапно Мошико осъзна, че се е отнесъл няколко мига с фантазиите си. Мечтите му бяха толкова хипнотично реални, че сега кръстоса крака и се приведе напред с надеждата да потисне възбудата си. Нямаше да му е приятно да си тръгне през коридорите на консулството с издут панталон и изчервено лице. Трябва да запази това за по-късно. Двамата с Катлийн отдавна планираха да прекарат този уикенд в някой хотел по южното крайбрежие на Кънектикът.