Хасидът изчезна сред блясъка, гръмотевичния тътен и горещина на взрива, който пръсна собствената му кръв и кости заедно с тези на червенокосото момиче. Стотици ножове от пламък се забиха по стените на чакалнята. И верен на твърденията на производителя си, осигурителният прозорец не се счупи. Той просто изхвърча от рамката си и се заби като гигантско бутало в стаичката на Мошико.
В тази последна микросекунда, преди светът пред очите му да почернее, преди тялото му да бъде блъснато и да премине направо през дървената врата зад гърба му, Мошико разбра…
Трябвало е да се вслуша в инстинкта си.
ЧАСТ ПЪРВА
Ръката на Бога
1.
Йерусалим
Подполковник Бенжамин Баум наблюдаваше последната искрица зимна светлина, потъваща зад каменните кули на църквата „Света троица“. Силуетите на кулите завършваха с блестящи, издути, зелени кубета, а от всяко се издигаше златен кръст, пронизващ като пръст спускащата се нощ. Но не масивната архитектура задържаше погледа на Баум, който беше примижавал замислено хиляди пъти в тази посока. По-скоро беше необичайният вид на църквата, посипана със сняг, и увереността, че този необикновен ден, също както и кариерата му в армията, скоро ще избледнее завинаги.
С тежката си длан Баум избърса кръг върху замъгленото стъкло на кабинета, откривайки отново храма, приличащ на обърнатата към небето длан на православното християнство сред юдейското море. Тя се намира на върха на този хълм на Йерусалим, наречен Руския комплекс, в знак на уважение към поклонниците от Изток, които някога са потърсили убежище тук. Църквата представлява упорит анахронизъм, тъй като комплексът сега се състои от друг вид сгради, чиито обитатели не изпитват към своите богове онова уважение, което питаят монасите, когато палят благовонните си свещи в храмовете.
В ниската, обикновена сграда в западната част на комплекса се помещават стаите за разпити, комуникационните центрове и тъмните, потискащи затворнически килии на Държавната полиция. На изток съдебната палата с високите си каменни зали ехти от ударите на дървените чукчета на съдиите, които съдят безкрайните опашки от терористи и крадци.
А на юг, сред друг квартал от административни сгради, чиито изтъркани месингови табели лъжат случайните минувачи, управлението за „Специални операции“ на Израелското военно разузнаване продължава да обитава временната си резиденция. След пет години персоналът на „Специални операции“ на АМАН, служителите, аналитиците, мъдреците, наблюдателите, секретарките и чистачите му, вече не мечтае за обещаваната му нова сграда. Възможно е скоро някъде в Тел Авив да се издигне някой модерен небостъргач от метал и стъкло с кабинети, покрити с мокет. Но като се имат предвид реалностите в израелското строителство, стачките и забавянията, както и факта, че най-добрите строителни работници са палестинци, на които е забранено да работят на подобен секретен обект, повечето от хората в СпецОп на АМАН отдавна се бяха примирили да приемат за свой дом Йерусалим.
Естествено, обещанието за нова сграда до морето не би мръднало Бени Баум оттук, защото за него домът винаги е бил в Йерусалим. Дойде тук като дете от лагерите на смъртта и продължаваше да е благодарен, че първите му спомени са от този облян от слънце град с прекрасни хълмове и улици, с хора по шорти и сандали, с въздух, изпълнен от пустинен прах и боров аромат.
Има градове на тази земя, които никога не чувстват смяната на сезоните и сега той си спомни как отдавна, преди онзи първи ноемврийски студ, също беше смятал, че Йерусалим е благословен с безкрайни слънчеви дни. Всъщност това донякъде е вярно. Спомените пазят каменните сенки под безоблачното небе, размаханите длани над бронзовите израелски красавици, бяло-розовия камък, магически прозрачен под слънцето и ярките дни на шестмесечното лято. Даже и когато дойде зима, тя само се мъчи да се вмъкне между слънчевите дни, които навсякъде другаде биха считали за пролет.
Но веднъж годишно, в ден, който Баум цени като детска усмивка, сякаш Бог изпуска четката си и тогава вали сняг. В този ден Йерусалим се превръща в каменен султански палат, издигнал се върху облак от сметана.
— Да не се покръстваш за християнин, Баум? Кажи ми, че да мога навреме да ти огранича достъпа до секретни документи.
Бумтящият глас на генерал-лейтенант Ицик Бен-Цион отекна от стените на кабинета на Баум. Бени въздъхна, но не се извърна веднага.