— Всъщност се молех за отлагане. Не за отмяна.
Той погледна дланите си, в които стискаше доклад в три екземпляра. На никой нямаше да му притрябва, тъй като всичко вече се поглъщаше от компютрите. И въпреки това той беше съвсем сигурен, че в някой прекрасен ден всички тези харддискове, РАМ и ЛАН-ове ще се срутят и всички ще се сбият за писалки, докато някой не оправи бъркотията.
— Никой не те принуждава да напускаш, Баум.
Бени се извърна от прозореца и погледна командира си. Да, решението му да се оттегли беше доброволно, но някои хора щяха да пируват за напускането му.
Генералът влезе в кабинета, като наведе глава, за да мине под рамката на вратата. Баум не познаваше по-висок офицер от него. Това го отличаваше сред всички останали. Гъстата му, къдрава черна коса вече посивяваше, но орловият му нос продължаваше да се носи пред него като танково оръдие. А тъмните очи и гъсти вежди му придаваха вид на лешояд. С годините сенките под очите му бяха станали по-тъмни, но бръчките над скулите си оставаха плитки. Сякаш специално си налага да запази младостта си — не се усмихвай по-често от необходимото.
Рангът и силата бяха съкровища, които Ицик ценеше, но заедно с увеличаването им, духовното му благосъстояние намаля. Да, най-накрая стана генерал, но жена му се разведе с него и децата страняха от баща си. Онова щастие, което преди не ценеше, сега се беше преместило в нечий чужд дом.
— Говорех за операция „Лунен лъч“. — Бени сдържа една цинична усмивчица. Беше прието служителите на АМАН да се обличат цивилно, но откакто стана генерал, Ицик почти винаги носеше униформата си.
— Вече е твърде късно. — Ицик постави юмруци на хълбоците си. — Тази операция е в действие.
— Трябва да я огледаме отново.
— Оглеждали сме я хиляда пъти. На харизан кон, зъбите не се гледат.
— Мисля, че бъркаш поговорките. — Бени съжали за думите си в мига, когато ги изрече. Но да дразни Ицик за него се беше превърнало в досаден навик, от който не можеше да се отърве. Точно затова напускаше АМАН като подполковник, докато други, с двадесет години по-млади от него, вече носеха по три „кюфтета“ върху пагоните си.
— Пак започваш, Баум. — Генералът размаха пръст, докато Бени наведе глава и тъкмо щеше да промърмори някакво извинение. — Но този път ти и партньорът ти няма да ме провалите. Ще продължим.
Бени сви рамене. Ицик явно още се ядосваше заради скорошния сблъсък, след който беше преустановена една от замислените от него операции. Искаше му се да изпрати разузнавателна група дълбоко в западната иракска пустиня, за да установи възродената възможност на Саддам Хюсеин да използва ракети „Скъд“. Баум и дългогодишният му партньор Ейтан Екщайн бяха унищожили проекта, като доказаха, че човешкият риск е твърде голям в сравнение със сключването на сделка с американците, които да осигурят сателитно наблюдение на района.
Не за първи път те двамата убиваха някое от „бебетата“ на Ицик още преди раждането. Но успехите в оперативната работа на Баум и Екщайн също така бяха вдигнали репутацията на Ицик. Затова нищо чудно, че той приемаше със смесени чувства идеята за напускането на Баум.
— Трябва да огледаме „Лунен лъч“ — каза Бени. Листовете зашумяха в ръцете му, когато ги размаха. — Но просто не мога да разбера защо другата страна проявява такова нетърпение.
— Не ти е работа да разбираш. — Пръстът на Ицик продължаваше да сочи към носа на Бени. — Остави! — изрече той военната заповед за преустановяване на всякакви дискусии. После бръкна в джоба на панталона си и се извърна да си ходи, но се сети за какво е дошъл. — Преразгледах искането ти за връщането на Екщайн от Африка. Получаваш отказ.
— Мога ли да попитам защо?
— Знаеш защо. Вие двамата сте твърде опасни заедно.
— За кого? — На Бени му се искаше да си държи устата затворена, но в присъствието на Ицик тя се изявяваше по-бързо от разума.
— Няма да дискутирам този въпрос, Баум.
— И си мислиш, че затова трябва да ни държиш разделени? Като ученици, които говорят в час?
— Не! — викна Ицик. — Не е достатъчно да ви сложа на различни чинове. Вие двамата трябва да бъдете разделени от континенти!
— Мислех, че той ще може да ни помогне по този въпрос — продължи Бени със спокоен глас. — Може би ще види нещо, което ние сме пропуснали.
— „Лунен лъч“ е твой — продължи да крещи Ицик. Но този му начин на държание към подчинените не можеше да подейства на човек, който вече е свикнал. — Досега си се оправял сам и ще довършиш сам.
Преди Баум да успее да му отвърне с тактически ход, генералът излезе от кабинета и тръшна вратата.