Вратата внезапно се открехна и Бени се смръзна. Втора визита от страна на Ицик със сигурност щеше да извади на показ най-злите демони на неподчинението. Но главата, която надникна, принадлежеше на Рафаел Черниковски.
Дребният, оплешивяващ очилат служител, известен на всички с оперативния си прякор Очко, беше най-добрият аналитик и консултант на Бени. Той страдаше от неотменното задължение да присъства на всички съвещания по планиране на Баум, а после да посочва грешките и проблемите на всяко предложение. Беше непопулярна, но необходима длъжност.
— Приятна почивка — каза Очко и се вмъкна като срамежливо момче. Носеше лаптоп и единия край на ризата беше изскочил от панталона му.
— И на теб, Очко — отвърна Бени. Той погледна часовника си, ядосан, че даже и преди началото на уикенда не може да се отдаде в самота на меланхолията си. — Какво има?
— Ами… — Очко приглади кичура червеникава коса върху блестящия си скалп. — За празненството по изпращането ти…
Бени извъртя очи към тавана. Даже не му се мислеше за подобен погребален купон.
— Нали би трябвало да е изненада?
— Аз… Разбира се. Май да… Но никой не мисли, че е възможно…
Бени скръсти ръце, замислен над двусмисления комплимент. Все пак той наистина си е велик майстор на конспирацията.
— Да… Ами правете каквото решите. Аз ще се съобразя.
— Тук, в кабинета ли? Или предпочиташ в ресторант?
— Хайде да говорим за това другата седмица — махна с ръка Баум.
— Ама остават ни само две седмици.
— Върви си вкъщи, Очко. Петък вечер е.
— Добре. Обаче момичетата искат да се подготвят. Питат дали…
— Върви си вкъщи! — изрева Бени и Очко се изпъна, като че е докоснал навлажнен електропровод. Тръгна заднишком към вратата и потърси дръжката зад гърба си.
— Добре, Бени. Приятна почивка. Ще се видим в неделя.
— Да.
Очко вече беше почти излязъл.
— Как мина при Ицик? — попита той, скрил се зад рамката на вратата.
— Гладко като задник на носорог.
— О… Значи Екщайн няма да ни прави компания?
— Не. Остава в Африка.
— Лошо.
— Вечерята ти изстива. — Бени отново започна да повишава тон. Вратата скри сянката на Очко и стъпките му отекнаха по коридора.
Бени се намръщи. Разбираше, че трябва да последва собствения си съвет и да си тръгне. Беше петък вечер. Уикендът беше започнал и сградата излъчваше ужасяващата тишина на стадион дълго след края на мача. Отдалеч се чуваха други звуци, защото трите етажа и подземните лаборатории винаги бяха населени от самотни мъже и жени, които поддържат живота на Управлението. Тук-там тракаха телекси, звъняха телефони, някой принтер разпечатваше текст от компютър. Но общо взето, сградата почти не дишаше, изпаднала в приятната кома на уикенда.
Той се огледа и реши, че задачата му, макар и проста, е непосилна за днес. Мая и двамата му синове, Йош и Амос, приготвяха специална вечеря заради него. Някой друг път ще донесе два малки кашона и лесно ще натовари личните си вещи в колата.
По стените на кабинета му не висеше нито една плакета, награда, медал или грамота, макар да имаше достатъчно, но те събираха прах на тавана в къщата му в Абу Тор. Личните му приоритети обаче бяха показани ясно с няколко снимки, поставени върху рафта зад бюрото му. Първите бяха черно-бели, и показваха него — по-слаб, но мускулест, сред групи униформени другари. После блестяха ярко усмивките на семейството му от цветни фотографии. И накрая имаше няколко по-тъмни снимки на Бени и Екщайн на фона на чуждестранни градове.
В ъгъла на стаята обаче имаше един предмет, подпрян на стената, с който дори и Бени се гордееше толкова, че не си позволи да го прибере в някой ръждясал шкаф.
Дългата черна тръба приличаше на обой, долната част на който беше обвита в полирано дърво и се разтваряше към камбановидна форма с два дебели приклада като на пистолет, с ударник и спусък, излизащи от тежкото тяло. В дулото се виждаше зелена метална глава във фалическа форма с дезактивиран детонатор. Това беше реактивен противотанков гранатомет 7-Д, руското противотанково устройство, превърнало се в любимо оръжие на терористите от Белфаст до Багдад. Точно този „реактивный противотанковый гранатомет“ всъщност никога не е бил използван против израелски войски или танкове, тъй като е бил предназначен за много по-висока цел от обикновените на бойното поле.