Въпросът накара Мичънър да застане нащрек. Същото сториха и повечето репортери в залата.
— Няма значение какво вярвам аз — отвърна кардиналът. — Това е проблем, който всеки духовник решава сам за себе си. Защото всеки е дал обет пред бога и църквата и аз очаквам този обет да се спазва. А онези, които го нарушават, трябва да напуснат или да бъдат прогонени.
— Вие самият спазвате ли обета си, ваше преосвещенство?
Мичънър се стресна от дързостта на Кийли. Може би вече се е примирил със съдбата си и просто не му пука. Валендреа въздъхна и поклати глава.
— Нима вярвате, че личните предизвикателства ще бъдат от полза за защитата ви? — попита той.
— Въпросът е съвсем прост.
— Да, отче. Аз спазвам обета си.
Кийли изобщо не беше впечатлен.
— Имате ли и друг отговор, ваше преосвещенство? — небрежно подхвърли той.
— Искате да кажете, че лъжа?
— Не, ваше преосвещенство. Искам да кажа, че никой свещеник, кардинал или архиепископ не би посмял да признае какво изпитва. Всички ние сме длъжни да казваме това, което църквата изисква от нас. Аз нямам представа какво изпитвате в действителност, което ме натъжава.
— Моите чувства нямат нищо общо с вашата ерес.
— По всичко личи, че вече сте ме осъдили, ваше преосвещенство — отбеляза Кийли.
— Само дотолкова, доколкото ви е осъдил Бог. Който наистина е непогрешим. Или ще оспорите и тази доктрина?
— Кога Бог е казал, че свещениците не трябва да познават обичта на близките си?
— На близките си? Или любовта на жена?
— Любовта не познава граници, ваше преосвещенство.
— Означава ли това, че сте привърженик и на хомосексуализма?
— Аз съм привърженик единствено на тезата, че всеки от нас трябва да следва сърцето си.
Валендреа поклати глава.
— Отче, нима сте забравили, че ръкополагането в духовен сан означава съюз с Исус Христос? Същността на вашата идентичност — както и на всеки член на този трибунал — се гради върху пълноценното участие в този съюз. Животът ви трябва да е копие на живота на Христос, категорично и прозрачно.
— Но откъде знаем какъв точно е бил този живот? Никой от нас не е бил негов съвременник.
— Знаем го от църквата.
— Не допускате ли, че става въпрос за обикновен простосмъртен, който само е използвал свръхестественото за своите цели?
Веждите на Валендреа отскочиха нагоре.
— Вашата арогантност не познава граници! — извика той. — Нима твърдите, че самият Христос е пренебрегвал обета за безбрачие? Че той не е поставил своята църква над всичко? Че не е живял в хармония със своята църква?
— Нямам абсолютно никаква представа за сексуалните предпочитания на Христос — отговори Кийли. — Вие също.
Валендреа се поколеба, после поклати глава.
— Отче, безбрачието е дар, който правите сам. Израз на предаността ви към Бог. Това е официалната доктрина на църквата, която вие очевидно не можете или не желаете да разберете.
Кийли отговори с нови догматични цитати и вниманието на Мичънър неусетно се отклони от дебата. Избягваше да гледа към залата, като постоянно си напомняше, че присъства на трибунала единствено като представител на папата. Но в един момент не издържа и очите му пробягаха по присъстващите стотина репортери и телевизионни журналисти в залата. И се задържаха върху една жена, седнала само два реда зад Кийли.
Косата й имаше цвета на нощта, гъста и блестяща. Спомни си тази коса в друга прическа — с бретон над челото и падаща свободно към раменете, излъчваща свеж аромат на лимон. Сега тази коса беше подстригана късо и сресана с подчертана небрежност, най-вероятно с пръсти, без участието на гребен. Успя да зърне само част от профила й, но чипото носле и тънките устни си бяха съвсем същите. Кожата й имаше цвят на кафе с много сметана — доказателство за кръвта, течаща в жилите й. Майка й беше румънска циганка, а баща й — унгарски немец. А в буквален превод името й Катерина Леу означаваше „чиста лъвица“. Едно изключително подходящо име за избухливия нрав и фанатичните й убеждения.
Бяха се запознали в Мюнхен. Той беше на трийсет и три и завършваше право. Тя беше на двайсет и пет и се колебаеше между кариерата на журналистка и на писателка. Беше наясно, че той е свещеник. Живяха заедно две години, след което дойде ултиматумът. „Бог или аз“, отсече тя.