И той избра Бог.
— Нашата вяра се основава върху едно просто и ясно правило, отец Кийли — продължаваше Валендреа. — Нищо не може да бъде прибавено към нея, нищо не може да бъде отнето. Което означава, че или изцяло приемате догмите на църквата майка, или изцяло ги отхвърляте. Понятието полукатолик не съществува. И както уместно подчертава светият отец, нашите принципи са благочестиви и не могат търпят компромиси. Те са чисти и свети като самия Господ Бог.
— Мисля, че това бяха думи на папа Бенедикт XV — кимна Кийли.
— Правилно. А вашата безспорна начетеност ме натъжава още повече. Интелигентен човек като вас би трябвало да е наясно, че църквата не може и няма да търпи откритата ерес. Още по-малко пък в степента, в която я проповядвате вие.
— Нима искате да кажете, че църквата се страхува от дебати?
— Искам да кажа, че църквата определя правилата. Ако не харесвате тези правила, трябва да съберете достатъчно гласове за избор на папа, който би ги променил. Не успеете ли, вие сте длъжен да се съобразявате с тях.
— О, забравих… Светият отец е непогрешим. Всичко, казано от него по отношение на вярата, е правилно и не подлежи на съмнения. Добре ли съм разбрал тази догма?
Мичънър забеляза, че никой от останалите членове на трибунала не отваря уста. Беше ясно, че държавният секретар ще бъде главният инквизитор. Както и фактът, че духовниците зад дългата маса са стопроцентово верни на Валендреа и едва ли някой от тях ще дръзне да му противоречи. На всичкото отгоре Томас Кийли улесняваше задачата им, нанасяйки си такива вреди, каквито нито един от въпросите на съда не би могъл да му нанесе.
— Правилно — кимна Валендреа. — Непогрешимостта на папата е част от устоите на нашата вяра.
— Още една доктрина, създадена от човека.
— Още една догма, към която се придържа тази църква!
— Аз съм свещеник, който обича своя Бог и своята църква — каза Кийли. — И не виждам защо някои несъгласия с тях трябва да ме заплашват с отлъчване. Мъдрата политика може само да спечели от дебатите и дискусиите. Защо църквата се страхува от тях?
— Това заседание не третира свободата на словото, отче. Ние нямаме американска конституция, гарантираща подобни права. Това заседание на трибунала е свикано заради безсрамната ви връзка с представител на противоположния пол, заради наглото опрощаване на греховете и на двама ви, заради откритото ви бунтарство. И трите прегрешения са тежки и влизат в остро противоречие с каноните на църквата, към която принадлежите.
Очите на Мичънър отново се плъзнаха по посока на Кейт. Беше я нарекъл така, за да прибави ирландски привкус към източноевропейските й корени. Седеше изправена, с тетрадка в скута. Вниманието й беше напълно ангажирано от дебата.
Той си спомни за последното им лято в Бавария, когато си беше взел три седмици ваканция преди държавните изпити. Заминаха за едно алпийско селце, заобиколено отвсякъде със заснежени върхове. Съзнаваше, че върши грях, но въпреки това й позволи да докосне част от душата му. Част, за чието съществуване не беше подозирал дотогава. Казаното от кардинал Валендреа за Христос и единението между свещеника и църквата беше абсолютно вярно, беше твърдата основа за въздържанието на духовника. Всеки свещеник е длъжен да се отдаде изцяло на своя Бог и църква. Но след онова лято в Бавария той не преставаше да си задава въпроса защо да не може да обича и една жена едновременно с бога и църквата. Какво беше казал Кийли? „Като всички други вярващи…“
Усети поглед върху себе си, тръсна глава и се концентрира. Катерина беше извърнала глава и го гледаше.
Лицето й все още притежаваше онази твърдост, която го беше привличала някога. Азиатското в очите й се беше запазило. Устните й бяха стиснати здраво, извивката на брадичката й беше твърда, но едновременно с това подчертано женствена. Остри ръбове просто липсваха. Но Мичънър прекрасно знаеше, че те са вътре, в характера й. По силата на стар, но явно още жив навик той направи опит да разгадае изражението на това лице, да му „измери температурата“. В него нямаше гняв. Нямаше нито омраза, нито обич. Нямаше нищо, дори едно обикновено „как си“. Почувства се неудобно от факта, че е толкова близо до спомените. А тя положителна бе очаквала появата му и бе взела мерки да го лиши от удоволствието да забележи в нея някакви емоции. В крайна сметка раздялата им, макар и отдавнашна, съвсем не беше приятелска.
После тя отново се извърна към трибунала и вълнението му поотслабна.