— Ако е вътре, ще я намерим.
За миг Джийни се поуспокои. После се сети, че той не бе казал дали ще я намерят жива или мъртва.
Онзи от охраната, когото бе срещнала в съблекалнята, бе изчезнал. Джийни се обърна към офицера от пожарната:
— Долу имаше още един човек от охраната. Не го виждам никъде. Високо момче.
Пазачът от фоайето се намеси:
— Други от охраната в тази сграда няма.
— Но на главата си имаше шапка с надпис „Охрана“ и крещеше на момичетата да напуснат сградата.
— Изобщо не ме интересува какво е пишело…
— О, за бога, стига си спорил! — тросна му се Джийни. — Може и да ми се е сторило, но така или иначе животът му е в опасност.
До тях се бе приближило момиче, облечено в мъжка риза, с навити до лакътя ръкави.
— И аз го видях. Голяма гадина — каза то. — Опипа ме цялата.
— Запазете спокойствие — каза пожарникарят. — Всички ще намерим. Благодаря за съдействието.
Той се отдалечи.
За момент Джийни впи сърдит поглед в пазача. Почувства, че пожарникарят я бе помислил за истеричка, защото се бе развикала на охраната. После отвърна поглед ядосана. И какво да прави сега? Пожарникарите тичаха, дрънчейки с шлемовете и ботушите си. Тя бе боса и само по тениска. Ако хукнеше с тях, щяха веднага да я изхвърлят. Стисна внезапно юмруци. Мисли, мисли! Къде може да бъде Лайза?
До спортния салон бе сградата по психология „Рут У. Ейкорн“, кръстена така на жената на някакъв богат меценат, но всички, дори и преподавателите, й викаха Лудницата. Дали Лайза не е отишла там? Входната врата сигурно е затворена, неделя е, но тя може да има ключ. Може да е изтичала до лабораторията, за да вземе нещо да се наметне, а може и просто да е седнала вътре, за да се съвземе. Джийни реши да провери. Все пак бе по-добре, отколкото да седи и нищо да не прави.
Тя се спусна през зелените площи, спря се на входа на Лудницата и надникна през стъклените врати. Във фоайето нямаше никой. Извади от джоба си пластмасовата карта, която й служеше вместо ключ, и я прекара през четящото устройство. Вратата се отвори. Джийни влетя вътре и извика:
— Лайза? Тук ли си?
Лабораторията бе пуста. Столът на Лайза бе прилежно пъхнат под бюрото, а екранът на компютъра й бе тъмен. Джийни провери и в дамската тоалетна в края на коридора отвън. Нищо.
— Мамка му! — каза с нарастваща паника. — Къде си, по дяволите?
Задъхана, изтича обратно навън. Реши да обиколи спортната зала, в случай че Лайза е успяла да се измъкне и сега лежи някъде. Мина покрай огромните боклукчийски казани отзад и излезе на малък паркинг, точно на гърба на залата. В далечния край на алеята забеляза отдалечаваща се фигура, но бе твърде висока, за да е Лайза, сетне разбра, че фигурата е на мъж. Мина й през ума, че това може да е изчезналият човек от охраната, но той сви зад ъгъла на съседната сграда и изчезна, преди Джийни да го е познала.
Тя продължи. От другата страна бе полосата за бягане, пуста по това време. Завършвайки пълния кръг, се озова пред входа на спортната зала.
Тълпата бе станала по-голяма, бяха дошли още пожарни и полицейски коли, но Лайза я нямаше. Изглежда, наистина бе останала в горящата сграда. Джийни бе обхваната от чувство на обреченост, но опита да го сподави. Не бива да го допускаш!
Тя забеляза пожарникаря, с когото бе разговаряла, и го хвана за лакътя.
— Почти съм сигурна, че Лайза Хокстън е вътре — каза тя напрегнато. — Търсих я навсякъде.
Той я изгледа изпитателно, мъчейки се да прецени дали информацията идва от надежден източник. Без да й отговори, вдигна радиото до устата си.
— Търсете бяла млада жена, която може да е вътре. Името й е Лайза, повтарям: Лайза.
— Благодаря — каза Джийни.
Той кимна рязко и се отдалечи.
Джийни за миг изпита облекчение, но само за миг. Представи си как Лайза лежи някъде там долу в безсъзнание, а пожарът се промъква към нея с всяка секунда. Спомни си какво бе казал човекът от поддръжката — че имало още един вход към сутерена. Не го бе забелязала, докато обикаляше. Реши да провери още веднъж и се върна откъм задната страна на сградата.
Веднага го забеляза. Люкът бе там, близо до сградата, отчасти скрит от паркирания над него крайслер. Зееше широко отворен, стоманеният капак бе облегнат на стената. Джийни коленичи до квадратната дупка и се наведе да погледне.
Вътре се виждаше стълба, слизаща в мръсна стая — луминесцентните лампи осветяваха всякакви машинарии и тръби. В застоялия въздух се носеха откъслечни валма пушек — явно стаята бе затворена откъм останалата част на сутерена. Миризмата на дим й напомни как се бе влачила слепешком по изпълнения с дим коридор и сърцето й заби по-бързо.