— Има ли някой вътре? — подвикна тя.
Стори й се, че чу нещо, но не бе сигурна и извика още веднъж, този път по-силно.
Никакъв отговор.
Тя се поколеба. Най-разумното бе да викне някой пожарникар, но това й се стори много бавно, особено пък ако пожарникарят решеше първо да я разпита. Другият вариант бе да слезе долу сама и да види какво става.
При мисълта, че трябва пак да влиза вътре, коленете й омекнаха. Гърдите й още я боляха от жестоките напъни на кашлицата. Но Лайза може би бе вътре, ранена и неспособна да се движи. Припаднала, затисната от нещо. Трябваше да го направи.
Тя пое дъх и сложи крак на първото стъпало. Краката й отново се подгънаха от страх. Поколеба се. Изчака пристъпът да премине, после слезе още едно стъпало. Ако пушекът ме накара отново да се закашлям, помисли си тя, веднага ще изляза. Третата стъпка беше по-лесна, заслиза по-бързо надолу, прескочи последните две стъпала и стъпи на бетонния под.
Намираше се в голяма стая, пълна с помпи, филтри и всякакви други машини — вероятно всичко това бе за басейна. Миришеше силно на пушек, но можеше да се диша.
Веднага видя Лайза и гледката я накара да затаи дъх.
Лежеше на едната си страна, свита в ембрионална поза, гола. По бедрото й като че ли имаше кръв. Не мърдаше.
Джийни замръзна на място. С усилие запази самообладание и извика:
— Лайза! — Усети, че е на ръба на истерията и вдъхна дълбоко, за да се успокои. Боже, дано да е жива! — прошепна. Бързо се приближи и коленичи до приятелката си. — Лайза?
Тя отвори очи.
— Слава богу! — Джийни я погледна облекчено. — Мислех, че си мъртва.
Лайза бавно се изправи и седна. После вдигна очи, устните й бяха подути.
— Той ме… изнасили — отрони тя.
Сърцето на Джийни замря в предчувствие за нещо ужасно.
— Боже господи! Сред дима?
Лайза кимна.
— Каза ми, че изходът бил оттук.
Джийни притвори очи. Усети болката на Лайза — унижението, омерзението… Очите й се напълниха със сълзи, но тя се опита да ги преглътне. За миг се почувства слаба, повдигна й се и не можа да промълви дума.
— Кой беше? — попита Джийни, опитвайки се да бъде силна.
— Някакъв тип от охраната.
— С кърпа на точки на лицето?
— Той я свали. — Лайза извърна очи. — Непрекъснато се усмихваше.
Всичко съвпадаше. Момичето с мъжката риза бе казало, че някакъв тип от охраната я опипал. Пазачът от фоайето пък твърдеше, че други, освен него в сградата няма.
— Не е бил от охраната — каза Джийни.
Беше го видяла да изчезва зад ъгъла на съседната сграда. В гърдите й се надигна вълна от гняв. Тоя отвратителен тип го е сторил в центъра на градчето, в спортния салон, където всички се чувстваха в безопасност, събличаха се и се къпеха. Ръцете й се разтрепериха — прииска й се да го настигне и да го удуши.
Отвън долетя шум — мъжки гласове, топуркане и шуртене на вода. Пожарникарите продължаваха да гасят.
— Слушай, тук сме в опасност — каза Джийни напрегнато. — Трябва да излезем от сградата.
— Нямам никакви дрехи — продума приглушено Лайза.
Можем да умрем тук! — ужаси се Джийни.
— Не се тревожи за дрехи, вън всички са полуголи. — Тя огледа стаята и зърна червения дантелен сутиен и бикините, захвърлени в мръсна купчинка в единия ъгъл. Вдигна ги. — Сложи си бельото. Мръсно е, но е по-добре от нищо.
Лайза не помръдна от мястото си и продължи да се взира с празен поглед пред себе си.
Джийни потисна надигналата се паника. Ами какво ще прави, ако Лайза откаже да се движи? Вероятно можеше да я вдигне, но би ли могла да я качи по тази стълба? Тя повиши глас:
— Хайде! Ставай!
Хвана я за ръцете й я изправи на крака.
Най-сетне очите на Лайза срещнаха погледа й.
— Джийни, беше ужасно — промълви тя.
Джийни притисна приятелката си силно към себе си.
— Съжалявам, Лайза! Много съжалявам!
Димът започна да става по-плътен, прониквайки изпод тежката врата.
— Трябва да се измъкваме оттук. Всичко гори. За бога, облечи си бельото! — Страхът й вдъхна решимост.