Лайза се размърда, вяло намъкна бикините и закопча сутиена си. Джийни я хвана за ръката, придърпа я до стълбата и я накара да се качи първа. Докато се изкачваше подире й, вратата с трясък се отвори и в стаята влетя пожарникар, обгърнат от облак дим. Изглеждаше стреснат, че ги сварва тук.
— Всичко е наред, излизаме — извика му Джийни и посочи изхода.
Секунди по-късно и двете бяха вече на чист въздух.
Джийни примря от облекчение — най-сетне бе измъкнала Лайза. Прегърна я и я заведе пред входа на сградата, където бяха безразборно паркирани пожарни и полицейски коли. Повечето от момичетата вече бяха намерили какво да облекат и Лайза изглеждаше малко странно с червеното си бельо.
— Има ли някой шорти или каквото и да било? — питаше Джийни, промъквайки се през тълпата.
Хората обаче бяха раздали всичките си излишни дрехи. Джийни би дала тениската си на Лайза, но отдолу нямаше сутиен.
Най-сетне висок чернокож мъж свали ризата си и я даде на Лайза.
— Но си я искам обратно — каза той. — Мичъл Уотърфийлд, математически факултет.
— Ще запомня — отвърна Джийни с благодарност.
Лайза навлече ризата. Добре че момчето бе високо — ризата му стигна до коленете й.
Усетила, че кошмарът отминава, Джийни отведе Лайза при полицейските коли. На една от тях се бяха облегнали три ченгета и бездействаха. Джийни се обърна към най-възрастния от тях — дебел бял мъж със сиви мустаци.
— Името на тази жена е Лайза Хокстън. Изнасилена е.
Тя очакваше тримата да подскочат, като чуят, че е извършено тежко престъпление, но реакцията им бе изненадващо обикновена. Секунда-две постояха, без да помръднат, сякаш смилаха информацията. Джийни вече се канеше да се развика, когато онзи с мустаците се отдели от колата и бавно попита:
— Къде стана това?
— В сутерена на сградата. В машинното отделение на басейна.
Един от другите полицаи — млад чернокож мъж — се намеси:
— Тия пожарникари ще отмият всички следи долу, сержант.
— Прав си — отвърна по-възрастният. — Трябва да слезеш долу, Лени, и да отцепиш мястото на престъплението.
Лени се отдалечи забързано, а сержантът се обърна към Лайза:
— Познавате ли мъжа, който ви стори това, госпожице Хокстън?
Лайза поклати глава.
Джийни не издържа:
— Висок бял мъж, с червена бейзболна шапка, на която пише „Охрана“ — изрече припряно тя. — Видях го в дамската съблекалня по време на пожара и ми се струва, че го зърнах да бяга малко преди да намеря Лайза.
Ченгето бръкна в колата през отворения прозорец и извади микрофон. Каза няколко думи пред него, после отново го остави.
— Ако прояви глупостта още да носи тази шапка, може и да го хванем — каза той и се обърна към третото ченге: — Макхенти, заведи жертвата в болницата.
Макхенти бе млад бял мъж с очила. Той учтиво попита Лайза:
— Отпред ли искате да седнете или отзад?
Лайза не отвърна, гледайки ченгето с празен поглед.
Джийни й се притече на помощ:
— Седни отпред, отзад ще изглеждаш като арестувана.
По лицето на Лайза пробяга страх и тя най-сетне продума:
— Няма ли да дойдеш с мен?
— Ако искаш, ще дойда — успокои я Джийни. — Или пък бих могла да мина през къщи и да взема нещо да облечеш в болницата.
Лайза измери Макхенти с уплашен поглед.
— Всичко е наред, Лайза — каза Джийни.
Макхенти вече бе отворил вратата на колата и Лайза се вмъкна вътре.
— В коя болница отивате? — попита го Джийни.
— „Санта Тереза“ — отвърна той и се качи в автомобила.
— След няколко минути съм там — подвикна Джийни в затвореното стъкло, докато колата потегляше.
Тя изтича до служебния паркинг. Вече съжаляваше, че не придружи Лайза. Бе видяла изражението на лицето й — уплашено, помръкнало. Разбира се, че имаше нужда от чисти дрехи, но много по-наложително бе някой да стои до нея и да държи ръката й за успокоение. Сигурно последното нещо, което би искала, е да бъде оставена насаме с въоръжен мъжкар. Джийни скочи в колата си, чувстваше се като предателка.
— Божичко, какъв ден! — промълви тя и изхвърча от паркинга.
Живееше недалеч от университетското градче. Апартаментът й бе на горния етаж в малка къща. Джийни паркира отпред и изтича вътре.
Изми ръцете и лицето си, после набързо се преоблече. За момент се замисли кои от дрехите й биха паснали на закръглената, ниска фигура на Лайза. Извади едно поло и долнището на анцуг. Виж, с бельото бе по-трудно. Намери някакви боксьорски мъжки шорти, но сутиените й до един бяха малки. „Лайза ще мине и без сутиен!“ — рече си тя. Добави чифт маратонки, натъпка всичко в една чанта и отново изтича навън.