Докато караше към болницата, настроението й се промени. Откакто лумна пожарът, цялото й съзнание бе съсредоточено в мисълта как да спаси себе си и Лайза. Сега у нея започна да се надига гняв. Лайза бе щастливо и весело момиче, но шокът от кошмара я беше зомбирал — страхуваше се да се качи дори в полицейска кола. Пръстите й се вкопчиха във волана с такава сила, че ръцете й потрепериха.
„Санта Тереза“ бе голяма крайградска болница в северния край на града. Джийни остави колата на паркинга и намери спешното отделение. Облякла болничен халат, Лайза вече бе в леглото и се взираше в тавана. В ъгъла работеше телевизор, чийто звук бе изключен. Показваха раздаването на наградите „Еми“ — стотици холивудски знаменитости се поздравяваха и пиеха шампанско, облечени в официални дрехи. До леглото бе седнал Макхенти с разтворен бележник на коленете си.
Джийни хвърли чантата на пода.
— Ето ти дрехите. Но какво става тук?
Лайза не отговори, лицето й остана безизразно. Сигурно е още в шок, помисли си Джийни. С неимоверно усилие се опитваше да запази спокойствие. Но по някое време гневът й сигурно щеше да избие…
— Трябва да запиша някои основни данни на случая, госпожице… — каза Макхенти. — Бихте ли ни извинили за малко?
— О, разбира се — отвърна Джийни, но после погледна Лайза и се поколеба. Само преди няколко минути се проклинаше, че я е оставила сама с мъж. Сега не биваше да повтаря грешката си. — Всъщност — поправи се тя — може би Лайза предпочита да остана.
Лайза кимна едва забележимо. Джийни седна на леглото и я хвана за ръката.
Макхенти изглеждаше недоволен, но не каза нищо.
— Тъкмо питах госпожица Хокстън по какъв начин се е опитала да окаже съпротива — рече той. — Викаше ли. Лайза?
— Веднъж. Когато ме бутна на пода — отвърна тя тихо. — После извади ножа…
Макхенти зададе следващия въпрос с равен глас, загледан в тефтера си:
— Опитахте ли се да го отблъснете?
Тя поклати глава.
— Страхувах се да не ме намушка.
— Значи след първия вик не сте оказали никаква съпротива?
Лайза поклати глава и заплака. Джийни стисна по-силно ръката й. А какво, по дяволите, е трябвало да направи! — искаше й се да извика на Макхенти, но се сдържа. Трудно се оправяше с униформени служители, но този тук просто си вършеше работата.
— Преди да проникне, разтвори ли ви краката? — продължи Макхенти невъзмутимо.
Джийни се намръщи: такива въпроси трябваше да се задават от жена.
— Той докосна бедрата ми с острието на ножа — отвърна Лайза.
— Поряза ли ги?
— Не.
— Значи сте си разтворили краката доброволно.
Джийни избухна:
— Ако някой престъпник извади оръжие срещу полицай, вие обикновено го застрелвате, нали? На това доброволно ли му викате?
Макхенти я изгледа ядосано.
— Моля ви, оставете това на мен, госпожице. — Той отново се обърна към Лайза: — Имате ли изобщо някакви наранявания?
— Да, тече ми кръв.
— Това резултат от принудителното сношение ли е?
— Да.
— Къде точно сте ранена?
Джийни не можа да се стърпи повече:
— Защо не оставим докторът да установи това?
Ченгето я изгледа така, като че ли имаше пред себе си олигофрен.
— Трябва да съставя предварителния доклад.
— Тогава нека да кажем, че има вътрешни наранявания в резултат от изнасилването.
— Разговорът водя аз.
— Аз пък ви казвам да спрете, господине — настоя Джийни, едва потискайки желанието си да се развика. — Приятелката ми е в шок и според мен не й се ще да ви описва вътрешните си наранявания, след като всеки момент ще бъде прегледана от лекар.
Макхенти побесня, но се сдържа и продължи:
— Забелязах, че носите червено дантелено бельо. Мислите ли, че това е оказало влияние върху случката?
Лайза отвърна поглед, очите й се напълниха със сълзи.
— Ако подам жалба — обади се Джийни, — че червеният ми мерцедес е откраднат, щяхте ли да ме питате дали не съм провокирала кражбата?