Макхенти не й обърна внимание.
— Не ви ли се струва, че може да сте срещали извършителя и преди, Лайза?
— Не.
— Но от дима сигурно не сте виждали ясно. Освен това той е имал и кърпа на лицето.
— Отначало бях фактически сляпа. Но стаята, където той… го направи, беше слабо задимена, и аз го видях съвсем ясно. — Тя кимна. — Да, видях го.
— Значи ще го познаете, ако пак го видите, така ли?
Лайза потрепери.
— О, да!
— Обаче никога преди това не си го виждала… ни в бар, ни в кръчма, никъде, така ли? — Полицаят изведнъж изостави учтивата форма, явно губеше търпение.
— Да.
— Ходиш ли по барове, Лайза?
— Разбира се.
— Барове за самотници, нещо такова, а?
Джийни отново кипна:
— Това пък що за въпрос е?
— Въпрос, какъвто задават адвокатите на защитата — отвърна Макхенти.
— Лайза не е пред съда, тя не е извършител, тя е жертва!
— Девствена ли беше, Лайза?
Джийни се изправи заплашително:
— Достатъчно! Просто не мога да повярвам, че й задавате такива въпроси.
Макхенти повиши глас:
— Опитвам се да установя надеждността й.
— Час след като е била изнасилена? Забравете!
— Върша си работата…
— Тъй както гледам, не знаете как да си я вършите. И ми се струва, че не знаете да вършите нищо, Макхенти.
Преди ченгето да успее да отговори, в стаята влезе лекар, без да почука. Бе млад и изглеждаше объркан и уморен.
— Това ли е изнасилването? — попита той.
— Това е госпожица Лайза Хокстън — отвърна Джийни с леден глас. — Да, била е изнасилена.
— Трябва да взема вагинална проба.
Нямаше капка чар, но поне измисли извинение да се отърве от Макхенти. Джийни вдигна поглед към ченгето. Оня си седеше на мястото без никакво намерение да става, като че ли лично щеше да наглежда вземането на пробата.
— Преди да направите това, докторе, може би полицай Макхенти ще ни извини за малко — вметна Джийни.
Лекарят погледна към Макхенти, ченгето сви рамене и излезе.
С рязък жест докторът свали чаршафа, покриващ Лайза.
— Вдигнете халата си и разкрачете нозе! — нареди той.
Лайза захлипа.
Джийни не можеше да повярва — какво им става на тия мъже?
— Извинете ме, сър — обърна се тя към лекаря.
Той я изгледа сърдито и нетърпеливо:
— Имате ли някакъв проблем?
— Бихте ли се опитали да бъдете малко по-учтив?
Лекарят почервеня.
— Тази болница е пълна с хора с най-различни травми и болести, застрашаващи живота им — отвърна той. — В момента в спешно отделение има три деца, извадени от автомобилна катастрофа, и те всички ще умрат. А вие ми се лигавите, че не съм бил вежлив с момиче, което не знае с кого да си легне.
Джийни онемя.
— Не знае с кого да си легне? — повтори хипнотизирана тя.
Лайза рязко се изправи и седна в леглото.
— Искам да си ида у дома — каза тя.
— Това е чудесна идея — отвърна Джийни.
Тя отвори чантата и започна да изважда дрехите, слагайки ги на леглото.
За момент докторът не каза нищо.
— Правете каквото искате — промърмори после сърдито и излезе.
Джийни и Лайза се спогледаха.
— Просто не мога да повярвам, че това се случва.
— Добре че си отидоха — каза Лайза и се смъкна от леглото.
Джийни й помогна да свали болничния халат. Лайза бързо облече чистите дрехи и обу маратонките.
— Ще те откарам до вас — каза Джийни.
— А защо не останеш да спиш при мен? — попита я Лайза. — Не ми се иска да съм сама нощес.
— Разбира се, ще се радвам да сме заедно.
Макхенти ги чакаше отвън. Изглеждаше по-малко уверен, вероятно усещаше, че е подхванал разговора лошо.
— Трябва да задам още някоя въпроси — каза той.
Джийни заговори тихо и спокойно:
— Ние си тръгваме. В момента Лайза е твърде обезпокоена, за да отговаря.
Ченгето почти се изплаши:
— Но трябва… Подала е оплакване.
Лайза се намеси:
— Никой не ме е изнасилвал. Стана грешка. Сега просто искам да си ида у дома.
— Сигурно знаете, че е подсъдно да се дават фалшиви обвинения?