— Тази жена тук не е престъпничка — каза сърдито Джийни. — Точно обратното — жертва е на криминално деяние. Ако шефът ви пита защо тя оттегля оплакването си, кажете му, че по най-некадърен начин е била тормозена от полицай Макхенти от балтиморското полицейско управление. А сега я водя вкъщи, моля да ни извините. — Тя прегърна Лайза, двете заобиколиха полицая и се насочиха към изхода.
Докато минаваха покрай него, го чуха да промърморва:
— Какво толкова съм направил?
3.
Берингтън Джоунс се обърна към двамата си стари приятели.
— Не мога да повярвам — каза той. — Почти на шейсет години сме. Никой от нас не е получавал повече от двеста хиляди долара на година. Сега ни предлагат по шейсет милиона, а ние седим тука и обсъждаме как да отхвърлим офертата!
— Не сме го правили за пари — каза Престън Барк.
— Все още не разбирам — обади се и сенатор Пруст. — След като притежавам една трета от компания, струваща сто и осемдесет милиона долара, как така все още карам тригодишна „Краун Виктория“
Тримата приятели притежаваха малка компания по биотехнологии — „Дженетико“, ООД. Престън въртеше какъвто му попадне бизнес, Джим бе политик, а Берингтън — учен. Но продажбата на компанията бе дело на Берингтън. В един самолет за Сан Франциско той се бе запознал с изпълнителния директор на „Ландсман“ — немски фармацевтичен конгломерат, и успя да го накара да прояви интерес. Сега трябваше да убеди приятелите си да приемат офертата. Да, но му бе по-трудно, отколкото бе очаквал.
Намираха се в кабинета на къща в Роланд Парк, богаташки квартал на Балтимор. Къщата бе притежание на университета „Джоунс Фолс“ и служеше за приемна на гостуващи преподаватели. Берингтън, който бе професор в Бъркли, Калифорния, Харвард и в „Джоунс Фолс“, ползваше винаги къщата за през шестте седмици, когато се намираше в Балтимор. Много малко негови неща имаше вътре — преносим компютър, снимка с бившата му жена и сина им, както и купчина от неговата най-нова книга — Да наследиш бъдещето: Как генетичното инженерство ще преобрази Америка. Телевизорът работеше без звук и предаваше церемонията по раздаването на наградите „Еми“.
Престън бе слаб, енергичен мъж. Въпреки че бе един от най-забележителните учени на своето време, приличаше на счетоводител.
— Клиниките винаги са правили добри пари — каза той.
„Дженетико“ притежаваше три клиники за борба с безплодието, специализирани по метода in vitro — бебета в епруветка. Тази технология стана възможна благодарение на научните изследвания на Престън през седемдесетте години.
— Борбата с безплодието е най-бързо развиващата се област в американската медицина. „Дженетико“ ще послужи на Ландсман за трамплин в този голям и нов пазар. Искат от нас да отворим още пет клиники през идните десет години.
Джим Пруст бе плешив, загорял от слънцето мъж с голям нос и тежки очила. Волевото му грозно лице бе дар Божи за карикатуристите. Той и Берингтън бяха приятели от двайсет и пет години.
— Е как така досега не сме видели никакви пари?
— Харчехме ги за научни изследвания.
„Дженетико“ имаше собствени лаборатории, а също така сключваше договори за научни изследвания с факултетите по биология и психология при различни университети. Берингтън се занимаваше с връзките на компанията с научния свят.
Той се обади раздразнено:
— Не мога да разбера защо не проумявате, че това е нашият голям шанс.
Джим посочи телевизора.
— Пусни звука му. Бери. Тебе дават.
Церемонията „Еми“ бе отстъпила мястото си на Лари Кинг на живо и гост в студиото беше Берингтън. Всъщност той не обичаше Лари Кинг — по негово мнение Лари беше червен либерал, но това бе възможност да го чуят милиони американци.
Взискателно огледа изображението си и това, което видя, му хареса. Всъщност бе нисък мъж, но телевизията правеше всички да изглеждат еднакво високи. Тъмносиният костюм му стоеше добре, небесносинята риза бе в тон с очите му, а тъмночервената му връзка не изпъкваше на екрана. Тъй като бе много придирчив, стори му се, че сребристата му коса е прекалено добре подредена — имаше опасност да заприлича на телевизионен евангелист.
Кинг, останал по прословутите си тиранти, бе агресивно настроен.
— Професоре, вие отново предизвикахте противоречиви изказвания с последната си книга и някои хора твърдят, че това вече не е наука, а политика. Как бихте го коментирали?