Загледан в лицето на сина си, Берингтън не можеше да каже дали Харви му вярва или не.
— По дяволите, ние те обичахме все повече и повече, а ти ставаше все по-малко обичлив. Всяка година едни и същи шибани доклади от училище — той е много агресивен, още не се е научил да се сработва, посяга на другите деца, има трудности при колективните спортове, нарушава дисциплината в класа, трябва да се научи да уважава другия пол. И всеки път, след като те изхвърляха от училище, ние започвахме да се влачим наоколо, молейки и хленчейки да те вземат в следващото. Опитвахме се да те глезим, биехме те, забранявахме ти някои неща. Водихме те при трима детски психиатри. Ти съсипа живота ни.
— Да не искаш да кажеш, че аз съм ви съсипал и брака?
— Не, синко. Туй аз сам си го направих. Но това, което се опитвам да ти внуша, е, че каквото и да сториш, аз пак ще те обичам, както всеки друг родител.
Харви още не разбираше.
— Защо ми го казваш сега?
— Стив Логън, един от двойниците ти, беше обект на проучване в нашия факултет. Смаях се, като го видях там, както може би си представяш. После полицията го арестува за изнасилването на Лайза Хокстън. Обаче една от преподавателките, Джийни Ферами, заподозря нещо. Накратко казано, тя те откри и сега се готви да докаже, че Стив Логън е невинен. Вероятно иска да разкрие цялата работа с клонингите и да ме съсипе.
— Това е жената, която срещнах във Филаделфия.
— Ти си я виждал? — Берингтън се изненада.
— Чичо Джим ми се обади и ме помоли да я поизплаша малко.
Берингтън побесня:
— Кучият му син скапан, сега ще му откъсна шибаната тиква!
— Успокой се, тате, нищо не е станало. Повозих се в колата й, голяма сладурана, има особен чар.
Берингтън с усилие възвърна самообладанието си.
— Твоят чичо Джим винаги се е държал безотговорно с теб. Харесва те, че си див, без съмнение само защото и той е същият задник като теб.
— И аз го харесвам.
— Дай сега да говорим за това какво ще правим. Трябва да разбереш намеренията на Джийни Ферами, особено за следващите двайсет и четири часа. Дали е събрала доказателства, които водят от теб към Лайза Хокстън? Не можахме да измислим друг начин да се доберем до нея, освен този.
— Искате да се престоря на Стив Логън и да говоря с нея — бързо проумя Харви.
— Да.
— Забавничко ще бъде — засмя се момчето.
Берингтън тежко изпъшка.
— Не прави никакви глупости, само говори с нея.
— Веднага ли искаш да тръгвам?
— Да. Не ми е приятно да те моля да го правиш, но то е толкова важно за мен, колкото и за теб.
— Спокойно, тате, какво пък може да стане?
— Безпокоя се твърде много. Сигурно няма нищо страшно да влезеш в апартамента на някое момиче.
— Ами ако истинският Стив е вътре?
— Ще огледаш колите отпред. Той има датсун като твоя и точно затова полицията смята, че е похитителят.
— Наистина ли?
— Вие сте като еднояйчни близнаци и имате еднакви вкусове. Ако колата му е там, няма да влизаш. Обади ми се по телефона и ще се опитам да измисля нещо, за да го разкарам.
— Ами ако дойде, докато съм там?
— Той живее във Вашингтон.
— Добре. — Харви се изправи. — Какъв е адресът на момичето?
Берингтън надраска адреса на една картичка и му го подаде:
— И умната, ясно ли е?
— Ясно. Доскоро, Марлборо.
Берингтън се насили да се усмихне:
— До след миг, Едвард Григ.
56.
Харви обиколи няколко пъти улицата на Джийни, търсейки кола като неговата. Имаше наистина много старички автомобили, но между тях не се виждаше ръждясал и светъл датсун. Стив Логън го нямаше.
Той паркира на едно свободно място близо до дома й, изгаси двигателя и се замисли за момент. Трябваше му малко време, за да се вживее в неговия образ. Изпита задоволство, че не бе изпил оная бира, която му предложи чичо Джим.
Знаеше, че тя с лекота ще го вземе за Стив, защото вече веднъж го бе направила във Филаделфия. Но разговорът щеше да направи ситуацията по-сложна. Тя щеше да говори за всевъзможни неща и да очаква от него да знае за какво става въпрос. Трябваше да отвръща, без да издава незнанието си. Необходимо бе да задържи доверието й дотогава, докато успее да разбере какви доказателства има тя срещу него и какво смята да прави с наученото до този момент. Можеше обаче много лесно да изпусне нещо и да се издаде.