Едва сдържаше и възбудата си от предоставилата се възможност отново да я види. Това, което бе правил с нея в колата, бе най-вълнуващото сексуално преживяване в живота му. Беше даже още по-хубаво, отколкото да си в съблекалнята сред всички ония паникьосани момичета. Получаваше ерекция винаги когато се сетеше как къса дрехите й, а колата се люшка насам-натам по цялата магистрала.
Знаеше, че трябва да се съсредоточи върху това, което му предстоеше да извърши. Не биваше да мисли за лицето й, изкривено от страх, и за извиващите се силни крака. Просто трябваше да измъкне от нея определена информация и да се маха. Но никога през живота си не бе вършил разумни неща.
Джийни позвъни в полицейското управление веднага след като се прибра вкъщи. Знаеше, че Миш не е там, но остави съобщение спешно да й се обади.
После позвъни в дома на Стив, но никой не отговори. Мина й през ума, че той е с Лорейн при адвоката и се опитват да измъкнат баща му. Сигурно щеше да й се обади веднага щом се освободи.
Усети разочарование — искаше да сподели с някого добрите новини.
Възбудата от това, че е намерила апартамента на Харви, отмина и тя се почувства потисната. Мислите й се върнаха към опасността да остане без пари, без работа и да няма никакъв начин да помогне на майка си.
За да се ободри, реши да си направи нещо за хапване. Разбърка три яйца, препече бекона, който бе купила вчера за Стив, и го изяде с хляб и кафе. Докато слагаше съдовете в машината, чу звънеца на вратата.
Вдигна домофона.
— Ало?
— Джийни? Стив е.
— Качвай се — каза тя щастливо.
Бе облечен с памучен пуловер с цвета на очите му, изглеждаше страшно привлекателен. Тя го целуна силно и го притисна към себе си, отърквайки гърди в плещестия му торс. Ръката му се плъзна към дупето й и я притисна към себе си. Днес той отново миришеше различно — беше си сложил някакъв афтършейв с аромат на билки. Вкусът му също бе различен — като че ли бе пил чай.
— Нека не бързаме — задъхано каза тя и се отдръпна. Искаше да се наслади на всяка секунда. — Влез и седни. Имам толкова много да ти разказвам!
Той се настани на дивана, а Джийни отиде към хладилника.
— Вино, бира, кафе?
— Малко вино няма да е зле.
— Мислиш ли, че му няма нищо?
Какво, по дяволите, искаше да каже с това? Мислиш ли, че му няма нищо?
— Не знам — отвърна неопределено той.
— Преди колко време го отворихме?
А, добре, те са си отворили бутилка вино, но не са я довършили, затова тя отново я е запушила и сложила в хладилника и сега се пита дали не е изветряло. Но иска аз да реша — прехвърляше той варианти като електронна машина.
— Чакай да видим. Кога го отворихме?
— В сряда, преди четири дни.
По дяволите, не знаеше дори дали е бяло или червено. Мамка му!
— Карай, сипи една чаша…
— Каква умна идея! — Тя наля малко в чаша и му я подаде.
Той отпи.
— Става!
Джийни се облегна на гърба на дивана.
— Я дай и аз да опитам. — Целуна го по устните. — Отвори устата си, искам да опитам виното.
Той се изсмя и направи, каквото му бе казано. Джийни пъхна върха на езика си в устата му. Божичко, тая жена е толкова секси!
— Прав си — отдръпна глава тя. — Пие се.
Смеейки се, тя наля една чаша и за себе си.
Почна да му става забавно.
— Пусни малко музика — предложи й той.
— На какво?
Нямаше представа за какво говори това момиче. О. Исусе, май нещо се изпуснах. Той се огледа — нямаше никаква уредба. Тъпак.
— Татко ми открадна уредбата, забрави ли? — напомни му тя. — Няма на какво да пусна музика. Я чакай малко — всъщност има! — Отиде в съседната стая, вероятно спалнята, и се върна с едно малко водонепропускливо радио, от онези, дето може да си ги закачиш в банята. — Глупаво е. Мама ми го подари една Коледа още преди да започне да полудява.
Баща й откраднал уредбата, майка й луда — от какво семейство идва, по дяволите? — ужаси се той.
— Звукът е калпав, но това е всичко, което имаме. — Тя го включи. — Настроила съм го на 92Q.
— Двайсет хита накуп — каза той автоматично.
— Откъде знаеш?