О, по дяволите, Стив няма откъде да познава балтиморските радиостанции.
— Хванах тая радиостанция на път за насам.
— Каква музика обичаш?
Нямам представа какво обича Стив, но май и ти не знаеш, затова истината ще свърши работа.
— Обичам гангстер рап — Снуп Доги Дог, Айс Кюб, такива неща.
— Ох, мамка му, караш ме да се чувствам стара.
— А ти какво обичаш?
— Рамоунс, Секс Пистълс, Дамнид. Искам да кажа, че когато бях хлапе, ама наистина хлапе, на мода беше пънкът, разбираш ли? Майка ми слушаше оная сладникава музика от шейсетте, която някак си не можеше да стигне до мен, и след това, когато станах на единайсет, изведнъж хоп… Токинг Хедс. Спомняш ли си „Сайко Килър“?
— Разбира се, че не.
— Е, значи майка ти е права. Аз съм твърде стара за теб. — Тя седна до него, сложи глава на рамото му и пъхна ръка под пуловера, търкайки с ръка гърдите и гадейки с пръсти зърната му. Чувстваше се прекрасно. — Радвам се, че си тук — прошепна му.
Той също искаше да пипне зърната й, но имаше по-важна работа. С огромно усилие на волята каза:
— Трябва да поговорим сериозно.
— Прав си. — Джийни се отдръпна и отпи от виното. — Баща ти още арестуван ли е?
Божичко, какво да й отговоря?
— Не, започни първо ти — предложи той. — Каза, че имаш толкова много да ми разказваш.
— Добре, номер едно: знам кой е изнасилил Лайза. Името му е Харви Джоунс и живее във Филаделфия.
Боже всемогъщи! Харви с усилие запази самообладание. Добре че дойдох.
— Има ли някакво доказателство, че той го е направил.
— Ходих в апартамента му. Съседът му ме пусна вътре. Имаше дубликат на ключа.
Шибаното старо педи! Ще му счупя тънкото вратле.
— Намерих бейзболната шапка, с която е бил миналата неделя. Висеше на закачалка зад вратата.
Исусе! Трябваше да я изхвърля. Но никога не ми е идвало наум, че ще ме открият.
— Страхотна работа си свършила — каза той. Стив би се зарадвал на тия новини, които свалят обвиненията от него. — Не знам как да ти благодаря:
— Ще измисля нещо — отвърна тя с дяволита усмивка.
Дали не мога да се върна във Филаделфия и да се отърва от тая шапка, преди полицията да е отишла там?
— Казала си на полицията всичко това, нали?
— Не, оставих съобщение за Миш, но тя още не ми се е обадила.
Алилуя! Все още имам малък шанс.
— Не се притеснявай — продължи Джийни. — Той изобщо не знае, че сме по следите му. Но ти още не си чул най-хубавото. Кого още познаваме на име Джоунс?
Да кажа ли „Берингтън“? Стив дали би се сетил?
— Доста често срещано име е…
— Берингтън, разбира се! Мисля, че Харви е израсъл като син на Берингтън!
От мен се очаква изненада.
— Невероятно! — ахна той.
Какво, по дяволите, да правя сега? Може би татко има някакви идеи. Трябва да му разкажа всичко това. Трябва ми извинение да се обадя по телефона.
Тя го хвана за ръката.
— Хей, я си виж ноктите!
О, майната ти, сега пък какво има?
— Какво им е?
— Толкова бързо са пораснали! Когато излезе от затвора, всички бяха изпочупени и наранени. Сега изглеждат чудесно.
— Винаги ми е минавало бързо.
Тя обърна ръката му и облиза дланта му.
— Днес си много нападателна.
— Ох, божичко, твърде силно тръгнах, нали? — И други мъже й го бяха казвали. Стив се бе държал някак си сдържано, откакто бе влязъл, и тя чак сега разбра защо. — Знам какво искаш да кажеш. Цяла седмица те отблъсквам и сега изведнъж като че ли се каня да те изям за вечеря.
— Да, нещо такова — кимна той.
— Винаги съм била такава. Падна ли си по някого — край. — Тя се оттласна от дивана. — Добре, оттеглям се. — Отиде в кухнята и взе тигана за омлет. Бе толкова тежък, че трябваше да го държи с двете ръце.
— Вчера ти купих някои работи за хапване. Гладен ли си? — Тиганът бе прашен — рядко готвеше, — затова тя го избърса с гъбата. — Искаш ли малко яйца?
— Не особено. И така, значи си била пънкарче, а?
Тя остави тигана.
— Известно време… Раздърпани дрехи, зелена коса.