— Наркотици?
— Друсах се понякога в училище, когато имах пари.
— А на кои части от тялото имаш обички?
Тя внезапно си спомни плаката от апартамента на Харви Джоунс — голата жена с обичка на срамната си устна. И потреперя.
— Само на носа — каза тя. — Когато станах на петнайсет години, се отказах от пънка заради тениса.
— Познавах едно момиче, което имаше обичка на зърното си.
Джийни почувства ревност.
— Спал ли си с нея?
— Разбира се.
— Копеле.
— Да не си мислила, че съм девствен?
Той вдигна ръце, сякаш да се защити.
— Още не си ми казал какво е станало с баща ти. Пуснаха ли го?
— Защо да не звънна вкъщи и да науча какви са последните новини?
Ако го чуеше да набира седемцифрен номер, щеше да се досети, че разговаря с местен абонат, докато неговият баща му бе казал, че Стив Логън живее във Вашингтон. Затова той натисна вилката, набра три произволни цифри, все едно че набира извънградски код, а после — номера на баща си.
Отговори баща му.
— Здрасти, мамо — каза Харви. Стисна здраво слушалката, надявайки се баща му да не каже: Кой се обажда, имате грешка.
Но той веднага схвана ситуацията.
— Обаждаш се от Джийни, нали?
— Да, обаждам ти се да разбера дали татко е излязъл от затвора.
— Полковник Логън е още под арест, но не е в затвора. Намира се във военната полиция.
— Лошо, надявах се, че вече са го пуснали.
Баща му колебливо попита:
— Можеш ли да ми кажеш нещо… каквото и да е?
Харви непрекъснато се изкушаваше да погледне към Джийни, за да види минава ли номерът пред нея, но знаеше, че това ще му придаде виновен вид. Взираше се в стената.
— Джийни е свършила страхотна работа, мамо. Открила е истинския похитител. — Опита се гласът му да прозвучи зарадвано. — Името му е Харви Джоунс. В момента чакаме от полицията да се обадят на съобщението й, за да им разкажем всичко.
— Исусе Христе! Това е ужасно!
— Да, наистина с чудесно! — Недей влага ирония, глупак такъв.
— Е, поне сме предупредени. Можеш ли да я спреш да говори с полицията?
— Мисля, че ще се наложи.
— А нещо за „Дженетико“? Има ли намерение да публикува всичко за нас?
— Още не знам. — Прекъсвай тоя разговор, преди да съм изпуснал нещо.
— Гледай да разбереш. Това също е много важно.
— Окей, надявам се татко скоро да излезе. Обади ми се тук, ако има нещо ново.
— Безопасно ли е?
— Просто кажи да извикат Стив. — Той се изсмя, сякаш беше казал шега.
— Джийни може да познае гласа ми. Ще накарам Престън да се обади.
Харви затвори.
— Трябва пак да се обадя в полицията. Може би не разбират колко е спешно — притеснено вметна Джийни.
Тя вдигна телефона.
Харви разбра, че ще трябва да я убие.
— Първо обаче ме целуни — каза той.
Тя се гмурна в обятията му, облягайки се на кухненския плот, и открехна устни. Той я погали по задника.
— Чудесен пуловер — промърмори Харви, после сграби гръдта й.
Зърното й се втвърди от докосването, но тя не се почувства така добре, както бе очаквала. Опита да се отпусне и да се наслади на момента, който толкова бе очаквала. Той плъзна и двете си ръце под пуловера. Джийни изви гръб леко към него, усещайки и двете му ръце върху гърдите си. Както винаги, тя изпита леко смущение, страхувайки се да не би той да се разочарова от тях. Всички мъже, с които бе спала, бяха харесвали гърдите й, но тя все още не можеше да се пребори с чувството, че са малки. Както и всички останали, Стив не даде никакви признаци на разочарование. Вдигна пуловера нагоре и засмука зърното й.
Джийни сведе поглед към него. Когато първото момче направи това, тя го взе за някакъв анахронизъм, връщане към детските години. Но скоро започна да й харесва и дори й доставяше наслада и тя да го прави на партньора си. Сега обаче нещо не се получаваше. Тялото й отвръщаше, но някакво съмнение дълбоко в съзнанието й не й даваше мира и тя не можеше да изпита удоволствието. Вчера обърках всичко с моята параноя, сега обаче няма да го допусна, укори се тя.
Той усети колебанието й и се изправи.
— Не ти е удобно. Ела да седнем на дивана.
Повече от уверен, че тя ще се съгласи, той се настани, а Джийни го последва. Беше чудесно — той поглади веждата си с върха на пръста и посегна да я прегърне.