Но тя се дръпна рязко.
— Какво? — попита недоумяващо той.
Не! Не може да бъде! Страх и изумление я смразиха.
— Ти… ти… направи това нещо… с веждата.
— Какво нещо?
Джийни скочи от дивана.
— Гадина такава! — изкрещя тя. — Как смееш?
— Какво, по дяволите, става? — каза той, но играта му вече бе слаба.
— Изчезвай веднага оттук! — кресна тя.
Той се опита още малко да поддържа фасадата.
— Първо се хвърляш отгоре ми, а после ме отблъскваш.
— Знам кой си, копеле такова! Ти си Харви!
Изведнъж той се предаде.
— Как разбра?
— Докосна веждата си точно като Берингтън.
— Е, добре, и какво толкова? Щом си приличаме, спокойно можеше да се престориш, че ме вземаш за Стив.
— Омитай се веднага!
Той се пипна по чатала, показвайки й ерекцията си.
— След като вече стигнахме дотук, няма да си ида с подути топки.
О, боже, сега вече загазих яко. Тоя тип е животно!
— Не се доближавай до мен!
Той пристъпи към нея с усмивка.
— Искам да сваля тия джинси и да видя какво има отдолу.
Тя си спомни Миш да казва, че похитителите се наслаждавали на страха на жертвите си.
— Не ме е страх от теб — каза Джийни, опитвайки се да запази спокойствие. — Но ако ме докоснеш, ще те убия, кълна се!
Движенията му бяха адски бързи. Само за част от секундата той я сграбчи, повдигна я и я хвърли на пода.
Телефонът иззвъня.
Тя се развика:
— Помощ! Господин Оливър! Помощ!
Харви грабна гъбата от кухненския плот и грубо я натика в устата й. Тя се задави и се закашля. Той стисна китките й, за да не й даде възможност да измъкне гъбата от устата си. Джийни се опита да я избута с език, но не можа. Дали г-н Оливър е чул виковете й? Беше възрастен човек и усилваше високо звука на телевизора.
Телефонът продължаваше да звъни.
Харви хвана колана на джинсите й. Извивайки се, тя му се изплъзна, но той я плесна през лицето така силно, че пред очите й изскочиха звезди. Докато главата й се мяташе, той пусна китките й и смъкна джинсите, а после и бикините.
— Леле, каква е космата! — възкликна той.
Джийни дръпна гъбата от устата си и изкрещя:
— Помощ! Помогнете!
Харви покри устата й с едрата си длан, заглушавайки виковете й, и падна върху нея, като едва не изкара въздуха й. Няколко секунди тя не можа нищо да направи — само безпомощно се мъчеше да си поеме дъх. Кокалчетата му натъртиха бедрата й, докато се опитваше с една ръка да отвори ципа си. После започна да бута напред, мъчейки се да намери пътя. Тя трескаво се заизвива, силейки се да го отхвърли, но той беше много тежък.
Телефонът продължаваше да звъни. Чу се и звънецът на вратата.
Харви не спря.
Джийни отвори уста. Пръстите на Харви се плъзнаха вътре и тя стисна зъби с всичка сила. Усети вкуса на топла кръв, той изкрещя от болка и дръпна ръката си.
Звънецът на вратата отново иззвъня — продължително и настойчиво.
Джийни изплю кръвта и отново изпищя:
— Помощ! Помощ! Помощ!
Отдолу долетя силен удар, после още един и след това се чу звук от чупещо се дърво.
Харви с усилие се изправи на крака, притискайки ухапаните си пръсти.
Джийни се претърколи, скочи и отстъпи заднешком.
Вратата широко се отвори. Харви се извърна, обръщайки гръб на Джийни.
В стаята нахълта Стив.
За миг Стив и Харви се гледаха, без да помръднат.
Бяха абсолютно еднакви. Ами какво щеше да стане, ако се сбият? Бяха равни по височина, тегло, сила и форма. Щяха да се бият вечно!
Джийни импулсивно хвана тежкия тиган с двете си ръце. Представяйки си, че връща топката с прочутия си двоен бекхенд, тя пренесе тежестта на тялото си върху изнесения напред крак, напрегна мускули и замахна колкото сила имаше.
Удари Харви точно отзад по главата.
Чу се тъп удар. Краката на Харви изведнъж омекнаха и той се свлече на колене, клатушкайки се.
Все едно бе изтичала до мрежата, готова за воле, Джийни вдигна тигана високо с дясната си ръка и с все сила отново го стовари върху главата му.
Очите му се обърнаха, тялото му се отпусна и той се просна на пода.