— Утре „Дженетико“ ще бъде продадена за сто и осемдесет милиона долара и Пруст ще се кандидатира за президент. Междувременно аз си оставам уволнена и със съсипана репутация. Повече никога няма да мога да работя като учен. Но мога да обърна ситуацията с това, което знам.
— Как смяташ да го направиш?
— Ами… бих могла да публикувам данните за експеримента в някой вестник.
— Няма ли да имаш нужда от доказателства?
— Ти и Харви сте доста драматични доказателства. — Особено ако успея да ви покажа и двамата по телевизията.
— Да… по Шейсет минути или нещо подобно. — Лицето му отново помрачня. — Но Харви няма да иска.
— Могат да го снимат, както е вързан. После ще извикаме ченгетата.
— Бедата е там, че ти вероятно трябва да действаш, преди „Дженетико“ и „Ландсман“ да приключат със сделката. Пипнат ли парите, ще имат възможност да отбият всяка лоша реклама, която сме събрали за тях. Но не виждам как би могла да се добереш до някоя ТВ станция в следващите няколко часа. А според Уолстрийт Джърнъл пресконференцията им е утре сутринта.
— Може би ние трябва да организираме наша пресконференция.
— Сетих се! — извика Стив. — Ще се намесим в тяхната пресконференция.
— По дяволите, точно така! Тогава хората от „Ландсман“ може да се откажат да подпишат документите и сделката ще бъде отменена.
— И Берингтън няма да успее да направи милиони долари.
— И Джим Пруст няма да се кандидатира за президент.
— Сигурно сме луди — забеляза Стив. — Това са едни от най-силните хора в Америка, а ние кроим планове да им развалим партито.
Отдолу долетяха удари с чук — г-н Оливър поправяше вратата.
— Те мразят черните — каза Джийни. — Всички тия лайна за добри гени и второкласни американци са само прах в очите. Това са бели „свръхчовеци“, въоръжени със съвременна наука. Те искат да направят г-н Оливър второкласен гражданин. Да вървят по дяволите, няма само да стоя и да гледам.
— Трябва да си изработим план — предложи Стив практично.
— Добре, ето ти го — каза Джийни. — Първо трябва да разберем къде ще бъде пресконференцията на „Дженетико“.
— Вероятно в някой балтиморски хотел.
— Ако е необходимо, ще позвъним на всичките.
— След това вероятно ще се наложи да си вземем стая в същия хотел.
— Добра идея. После аз се промъквам по някакъв начин на пресконференцията, изправям се отпред и дръпвам една реч пред събралите се медии.
— Няма да ти дадат думата.
— Трябва да подготвя някакво изявление за пресата и да го държа в готовност. Тогава вие с Харви ще влезете. Близнаците са фотогенични, всички камери ще се насочат към вас.
Стив се замисли мрачно.
— И какво ще докажеш, като закараш мен и Харви там?
— Тъй като сте съвършено еднакви, ефектът ще бъде доста драматичен и това ще накара пресата да започне да задава въпроси. Няма да мине много време и те ще разберат, че имате различни майки. Научат ли това, ще им стане ясно, че тук има някаква тайна, точно както на мен ми стана ясно. А ти знаеш как проверяват кандидата за президент.
— Въпреки това мисля, че трима е по-добре от двама — каза Стив. — Дали не можем да помолим някой от другите да дойде?
— Можем да опитаме. Да поканим всички и да се надяваме, че поне един ще се отзове.
Опънат на пода, Харви отвори очи и изпъшка.
Джийни почти го бе забравила. Поглеждайки го, изведнъж си помисли, че главата сигурно адски го боли. Почувства се виновна, задето бе толкова отмъстителна.
— Може би трябва да повикаме доктор, доста здраво го ударих — каза тя.
Харви бързо идваше на себе си.
— Развържи ме, кучко такава! — изхриптя той.
— Да забравим за доктора — реши Джийни.
— Развържи ме веднага или ще ти отрежа циците с бръснач веднага щом се освободя.
— Млъкни, Харви. — Джийни напъха гъбата за чинии в устата му.
Стив се обади замислено:
— Доста интересно ще бъде да се опитаме да го вкараме в хотела вързан.
Отдолу долетя гласът на Лайза, поздравяваше г-н Оливър. След миг се появи на вратата, облечена в дънки и с тежки ботуши. Тя погледна Стив, после Харви и после пак Стив.
— Боже мой, значи е вярно!
Стив се изправи.
— Аз съм този, когото посочихте на разпознаването — каза той. — Но това е онзи, който ви нападна.