Джийни хвърли поглед на Харви, който лежеше със запушена уста на пода. Очите му живо ги следяха и, разбира се, чуваше всичко.
— Мислих си за това и ми хрумна нещо — рече Джийни. — Можете ли да му вържете краката така, че да може да ходи, но бавно?
— Разбира се.
Докато г-н Оливър се справяше с това, Джийни влезе в спалнята си. От гардероба извади един саронг12, който си бе купила за плажа, огромен шал за увиване около главата и маска на Нанси Рейгън, която и бяха дали на някакво парти.
Г-н Оливър изправи Харви на крака, но в същия миг Харви замахна по него с двете си вързани ръце. Джийни ахна, а Лайза изпищя. Но г-н Оливър, изглежда, очакваше нападението. Наведе се, избегна удара с лекота и тресна Харви в стомаха с дръжката на пистолета. Харви изохка и се преви, а г-н Оливър го удари още веднъж с оръжието — този път по главата. Харви се свлече на колене, но г-н Оливър пак го изправи на крака. Този път изглеждаше укротен.
— Искам да го облека — каза Джийни.
— Почвай — отвърна г-н Оливър. — Ще стоя до теб и от време на време ще го поочуквам, за да го убедя да ти помага.
С нервни движения Джийни уви саронга около кръста на Харви и го върза като пола. Ръцете й трепереха — никак не й харесваше да е толкова близо до него. Саронгът се оказа доста дълъг и покри краката му до глезените, скривайки парчето кабел, което го спъваше. После омота големия шал около раменете му и го забоде с безопасна игла до китките му — все едно че бе стара жена, прихванала краищата на шала. След това нави една кърпичка на руло, прекара я през отворената му уста и я върза зад главата му. Накрая му сложи маската на Нанси Рейгън, за да я прикрие.
— Бил е на нещо като бал с маски, облякъл се е като Нанси и се е напил — каза тя.
— Доста добре се справи — похвали я г-н Оливър.
Телефонът иззвъня и Джийни го вдигна.
— Ало?
— Обажда се Миш Делауеър.
Джийни бе забравила за детективката. Преди петнайсет-шестнайсет часа умираше от нетърпение да се свърже с нея.
— Здрасти — каза тя.
— Ти излезе права. Харви Джоунс го е направил.
— Как разбра?
— От филаделфийската полиция пипат бързичко. Отишли в апартамента му, нямало го, но съседът ги пуснал вътре. Намерили шапката и разбрали, че е същата, както е в описанието.
— Но това е страхотно!
— Готова съм веднага да го арестувам, но не знам къде е.
Джийни му хвърли поглед — върлина, облечена като Нанси Рейгън.
— Нямам представа — отвърна тя. — Но мога да ти кажа къде ще бъде утре по обяд. В зала „Риджънси“ на хотел „Стауфър“, на пресконференция.
— Благодаря.
— Миш, направи ми една услуга.
— Каква?
— Не го арестувай, преди да е свършила пресконференцията. Много е важно за мен той да присъства на нея докрай.
Тя се поколеба, после се съгласи.
— Благодаря, ценя това. — Джийни затвори. — Е, добре, хайде да го качваме в колата.
— Върви напред и отваряй вратите. Аз ще го докарам — каза г-н Оливър.
Джийни грабна ключовете си и изтича на улицата. Нощта вече бе паднала, но небето бе ясно, а уличното осветление — силно. Тя огледа улицата. Млада двойка в окъсани джинси отминаваше бавно в противоположна посока, хваната за ръце. От другата страна на пътя мъж със сламена шапка разхождаше жълт лабрадор. Всички съвсем ясно можеха да видят какво става. Дали щяха да погледнат? И дали изобщо щяха да се заинтересуват?
Джийни отключи колата си и отвори вратата.
Харви и г-н Оливър излязоха от къщата, притиснати плътно един до друг. Г-н Оливър го побутваше напред, Харви залиташе, но вървеше, а Лайза завършваше шествието и затваряше вратите.
За секунда гледката се стори на Джийни абсурдна. Напуши я истеричен смях и тя захапа юмрук, за да го потисне.
Харви стигна до колата, г-н Оливър го блъсна за последен път и той почти се строполи на задната седалка.
Смехът изчезна от очите на Джийни и тя отново огледа улицата. Човекът със сламената шапка се бе съсредоточил в кучето си, което препикаваше гумата на едно субару. Младата двойка изобщо не се обърна.
— Ще седна отзад при него — обади се г-н Оливър.
Лайза се настани на дясната седалка отпред и Джийни подкара.