В центъра нямаше особено движение в неделя вечерта. Тя вкара колата в подземния гараж под хотела и паркира възможно най-близо до асансьора. Трябваше обаче да изчакат една добре облечена двойка да паркира колата си и да се качи в хотела. После предпазливо излязоха от колата.
Джийни взе от багажника на автомобила тежък гаечен ключ, показа го на Харви и го тикна в задния джоб на джинсите си. Г-н Оливър носеше допотопния си пистолет, затъкнат в колана, и отгоре бе пуснал ризата си. Двамата измъкнаха Харви от колата. Джийни очакваше всеки момент той да се разбеснее, но младежът мирно и тихо се приближи до асансьора.
Чакаха го цяла вечност.
Когато най-сетне дойде, набутаха Харви вътре, вмъкнаха се след него и Джийни натисна копчето за фоайето.
Докато асансьорът пълзеше бавно нагоре, г-н Оливър отново удари Харви в корема. Джийни се стъписа — нямаше никакъв повод. Харви изохка и се преви точно в момента, в който вратите се отвориха. Отвън двама мъже чакаха асансьора и впериха погледи в превития. Г-н Оливър го поведе навън с думите:
— Извинете, господа, този младеж си е пийнал малко повечко.
Двамата веднага се дръпнаха встрани и сториха път.
За щастие вратите на един от асансьорите във фоайето зееха, широко отворени. Двамата тикнаха Харви в него и Джийни натисна копчето за осмия етаж, въздишайки с облекчение.
Харви вече почти се бе съвзел от удара, когато Джийни ги поведе към стаята. Приближавайки се към нея, тя с отчаяние видя, че на бравата виси табелка: „Стаята в момента се обслужва“. Камериерката сигурно сменя чаршафи, изстена Джийни.
Изведнъж Харви започна да се мята, мъчейки се да извика нещо през кърпичката, и диво размаха ръце. Г-н Оливър се опита да го удари, но онзи се наведе, избегна удара и затътри вързаните си нозе из коридора.
Джийни се изпречи пред него, сграбчи с две ръце кабела, спъващ краката му, и дръпна. Харви залитна, но не падна. Джийни отново дръпна, но и този път без никакъв ефект. Божичко, колко е тежък! Той вдигна ръце, готвейки се да я удари. Джийни се стегна и дръпна с всички сили, краката му се плъзнаха и той се сгромоляса.
— Майко мила, какво, за бога, става тук? — чу се строг глас.
Камериерката, около шейсет годишна чернокожа жена, бе излязла от стаята.
Г-н Оливър се наведе над главата на Харви и го повдигна за раменете.
— Този младеж попрекали малко с пиенето — каза той. — Повърна всичко върху капака на лимузината ми.
Представя се за наш шофьор, доколкото разбирам, заради камериерката.
— С пиенето ли? — възкликна камериерката. — Повече ми прилича, че е прекалил с биенето.
Обръщайки се към Джийни, г-н Оливър продължи:
— Бихте ли го хванали за краката, госпожо.
Джийни се подчини.
Двамата го вдигнаха, но той се заизвива. Г-н Оливър се направи, че го изпуска, но подложи коляно така, че Харви да падне върху него и да се укроти.
— Внимателно, ще го нараните! — подвикна камериерката.
— Хайде още веднъж, госпожо — каза г-н Оливър.
Отново го вдигнаха и го внесоха в стаята, полагайки го на най-близкото от двете легла.
Камериерката ги последва ужасена.
— Надявам се да не повърне и тук.
Г-н Оливър й се усмихна.
— Как така не съм ви виждал тук по-рано? Забелязвам хубавите момичета, но не си спомням да съм ви срещал.
— Страшно оригинално! — каза тя, но се усмихна. — Не съм ви никакво момиче.
— Аз съм на седемдесет и една, а вие в никой случай не сте повече от четиридесет и пет.
— На петдесет и девет съм. Твърде стара, за да слушам глупостите ви.
Той я хвана за ръката и неусетно я изведе от стаята.
— Хей, знаете ли, аз почти свърших с тия тук. Искате ли да ви повозя малко в лимузината си?
— В оповръщаната лимузина ли? В никакъв случай — изкиска се камериерката.
— Е, ще я измия.
— Вкъщи ме очаква съпруг и ако беше тук да чуе какви ги приказвате, щеше да ви се случи нещо далеч по-лошо, отколкото някакво си повръщане върху капака на колата ви!
— О-о! — вдигна ръце г-н Оливър, правейки се на уплашен. — Не съм искал да ви обидя. — Продължавайки да имитира уплаха, той отстъпи назад в стаята и затвори вратата.
Джийни се строполи на един стол.
— Боже всемогъщи, успяхме — въздъхна тя.