Стив долови лекия аромат на някакъв екзотичен парфюм, примесен с миризма на чесън и подправки. После видя малкия силует на Мариан, очертан на прозореца.
Преди да успее да реагира или да каже нещо, тя се мушна в леглото при него.
— Хей! — прошепна той смаян.
— Ще ти духам точно така, както обичаш — прошепна тя в отговор, но в гласа й се долавяше страх.
— Не — каза той и дръпна главата й, мушнала се под завивките към чатала му.
Беше гола.
— Моля ти се, Арви, не ме бий тази вечер, моля ти се! — примоли се тя със силен френски акцент.
На Стив му стана ясно. Мариан бе имигрантка и Харви я бе наплашил до такава степен, че тя не само изпълняваше всичките му желания, но ги и предчувстваше. Как така баща му, който спи в съседната стая, не е чувал побоя над бедното момиче? После Стив си спомни приспивателното хапче. Берингтън спеше толкова тежко, че не чуваше виковете на Мариан.
— Няма да ти сторя нищо, Мариан — каза й той. — Спокойно.
Тя започна да го целува по лицето.
— Моля ти се, бъди добър, моля те, ще направя всичко, каквото искаш, само не ме бий.
— Мариан — каза той строго. — Стой мирно!
Тя замръзна.
Стив обгърна слабите й рамене. Кожата й бе нежна и топла.
— Просто полежи малко мирно и се успокой — продължи той, галейки гърба й. — Повече никой няма да те бие, обещавам ти.
Тя стоеше напрегнато, без да помръдва, явно очаквайки удари. Но после постепенно се отпусна и се примъкна по-близо до него.
Стив получи ерекция, не можа да го предотврати. Знаеше, че може да се люби с нея без проблеми. Притиснал малкото й голо треперещо тяло до своето, той се бореше с мощното изкушение. Никой нищо нямаше да разбере. Колко прекрасно би било да я гали и да я възбуди! Толкова щеше да се изненада, че я любят така нежно и всеотдайно. Щяха да се целуват и галят цяла нощ.
Той въздъхна: нямаше да е честно, тя не идваше доброволно. До това легло я водеха несигурността и страхът, а не желанието. Да, Стив, ти можеш да я чукаш… и по този начин да се възползваш от страха на една имигрантка, която мисли, че няма друг избор. А това е отвратително. Сам ти би презрял всеки мъж, извършил подобно нещо.
— По-добре ли си вече? — попита я той.
— Да…
— Тогава отивай да си легнеш в твоето легло.
Тя докосна лицето му, после нежно го целуна по устата. Устните му бяха плътно затворени, но ръката му погали косата й приятелски.
Мариан се взря в лицето му в полумрака.
— Ти не си той, нали? — прошепна тя.
— Не — отвърна Стив. — Не съм.
Миг по-късно вече я нямаше.
Но ерекцията му още продължаваше.
Защо не съм той? Защото съм възпитан по друг начин ли? По дяволите, не! Можех да я изчукам. Можех да бъда Харви. Но не съм Харви, защото това е мой избор. Не моите родители взеха това решение — аз сам го взех, благодаря за помощта ви, мамо и тате, но аз, а не вие, я изпратихте обратно в стаята й.
Не Берингтън ме е създал, не и вие. Аз сам съм се създал.
Понеделник
62.
Стив се събуди стреснато.
Някой разтърсваше рамото му — мъж с раирана пижама. Беше Берингтън Джоунс. За миг Стив изпита чувство на обърканост, после всичко си дойде на мястото.
— Моля те, облечи се добре за пресконференцията — каза Берингтън. — В гардероба има една твоя риза, която остави тук преди няколко седмици. Мариан ти я изпра. Ела в стаята ми да си избереш връзка. — Той излезе.
Берингтън говореше на сина си като на опърничаво и непослушно дете, даде си сметка Стив, надигайки се от леглото. Всяка дума сякаш означаваше: Не спори, а прави каквото ти се казва. Но този рязък начин на разговор правеше работата на Стив още по-лесна. На такива реплики можеше да се отвръща с едносрични отговори, с които не рискуваше да издаде почти нищо.
Беше осем часът. Той тръгна към банята по шорти, взе душ и се избръсна с еднодневка, която намери в шкафчето над мивката. Вършеше всичко с бавни движения, мъчейки се да отложи момента, в който щеше да се изправи пред Берингтън и да се подложи на риска да разговаря с него.
Увил хавлия около кръста си, Стив се отправи към спалнята, съгласно заповедта му. Берингтън обаче го нямаше там. Отвори гардероба. Връзките ме бяха малко поостарели — на райета, на точки и на разни фигури, всички копринени — нищо по-съвременно. Избра си една на широки райета. Но му трябваше и бельо. Огледа долните гащета на Берингтън. Въпреки че бе много по-висок от него, талията им беше един и същи размер. Избра си сини.