Като се облече, той се стегна да проведе нова атака на измама. Още само няколко часа и всичко щеше да свърши. Трябваше да приспива подозренията на Берингтън само минути след дванайсет, когато Джийни щеше да прекъсне пресконференцията.
Пое дълбоко дъх и излезе. Следвайки миризмата на пържен бекон, той се отправи към кухнята. Мариан беше до печката. С широко отворени очи тя се взря в Стив. Той за миг обаче се паникьоса — ако Берингтън забележеше израза на лицето й, вероятно щеше да я попита какво има, а бедното момиче бе толкова наплашено, че вероятно щеше да му каже. Но Берингтън гледаше CNN на малкия телевизор и не беше от онзи тип хора, които се интересуват от изражението на прислугата.
Стив седна и Мариан му наля кафе и портокалов сок. За да я ободри, той й се усмихна окуражаващо.
Берингтън вдигна ръка за тишина, въпреки че Стив не възнамеряваше да подхваща разговор. Говорителят тъкмо казваше нещо за „Дженетико“: „Майкъл Мадигън, шеф на «Ландсман» за Северна Америка, заяви късно снощи, че предварителните проучвания са завършили със задоволителни резултати и сделката ще бъде подписана публично днес на пресконференция в Балтимор. На франкфуртската борса акциите на «Ландсман» се вдигнаха с петдесет пфенига при котировките рано тази сутрин. Отчетът на «Дженерал Мотърс» за третото тримесечие…“
Звънецът на вратата иззвъня и Берингтън натисна копчето за премахване на звука. После надникна през прозореца:
— Я, долу има полицейска кола.
На Стив му хрумна ужасна мисъл. Ако Джийни се е свързала с Миш Делауеър и й е разказала какво е открила за Харви, полицията може да е решила да го арестува. И как Стив щеше да отрече, че е Харви Джоунс? След като е облечен в дрехите на Харви, седнал е в кухнята на бащата на Харви и яде бухти със сладко, направени от готвачката на бащата на Харви!
Никак не му се искаше да се връща в затвора.
Но това все още не беше най-лошото. Ако го арестуваха сега, щеше да пропусне пресконференцията. И ако никой от другите клонинги не дойде, Джийни щеше да остане само с Харви. А един близнак не доказва нищо.
Берингтън се отправи към вратата.
Стив се обади:
— Ами ако търсят мен?
Мариан изглеждаше така, сякаш щеше да умре всеки момент.
— Ще им кажа, че те няма — отвърна Берингтън.
Стив не можеше да чуе разговора от прага на вратата. Стоеше, без да помръдва, без да яде и пие, напрегнал слух. Мариан бе замръзнала над печката с бъркалка в ръка.
Берингтън се върна.
— Снощи ограбили един от съседите ни — каза той. — Извадили сме късмет.
През цялата нощ Джийни и г-н Оливър пазеха Харви на смени — единият будуваше, а другият почиваше. Въпреки това никой от тях не успя да отдъхне както трябва. Само Харви се наспа, похърквайки тихо през кърпичката.
На сутринта взеха душ също на смени. Джийни облече дрехите, които си бе донесла в куфара — бяла блуза и черна пола, така спокойно можеха да я вземат за сервитьорка.
Поръчаха закуска от обслужване по стаите. Не пуснаха сервитьора вътре, защото щеше да види завързания за кревата Харви. Г-н Оливър подписа сметката на вратата:
— Жена ми още не е облечена. Дайте на мен, аз ще се оправя с количката.
Той накара Харви да изпие чаша портокалов сок, поднасяйки я към устните му, докато Джийни стоеше отзад, стиснала гаечния ключ в ръце, готова да се намеси, ако се опита да направи нещо.
Джийни с тревога чакаше обаждането на Стив. Какво е станало с него? Бе прекарал нощта в дома на Берингтън. Дали не се е провалил?
Лайза пристигна в девет часа с купчина копия от изявлението за пресата, после тръгна за летището да посрещне Джордж Дасолт и всеки клонинг, който би решил да дойде.
Стив се обади в девет и половина:
— Трябва да бързам. Берингтън е в банята. Всичко е наред. Идвам на пресконференцията заедно с него.
— Нищо ли не подозира?
— Не… макар че имаше някои напрегнати моменти. Как е двойникът ми?
— Кротък.
— Трябва да затварям.
— Стив?
— Казвай по-бързо!
— Обичам те. — Тя затвори.
Не биваше да казвам това — момичетата трябва да се правят на интересни, за да получат, каквото искат. Е, по дяволите, какво толкова.