— Хайде, време е — подкани организаторката.
— Оттук — каза Пруст на Стив. — Не искаш да излезеш на сцената, нали? — Той отвори една врата и Стив пристъпи през прага й.
Това обаче се оказа тоалетна. Стив се обърна назад:
— Не, това е…
Телохранителят на Пруст бе плътно зад него. Преди Стив да е разбрал какво става, младият мъж го бе вкопчил в здрав полунелсън.
— Само да гъкнеш, и ще строша шибаните ти ръце — изръмжа той.
Берингтън влезе в тоалетната след телохранителя. Джим Пруст го последва и затвори вратата.
Телохранителят държеше момчето здраво.
Кръвта на Берингтън кипеше от гняв.
— Гадно лайно такова! — изсъска той. — Кой си? Стив Логън, предполагам.
Момчето се опита да продължи да се преструва:
— Тате, какво ти става?
— Стига, играта свърши… казвай сега къде е синът ми.
Момчето не отговори.
Джим се намеси:
— Бери, какво, по дяволите, става?
Берингтън се опита да се успокои.
— Това не е Харви — каза той на Джим. — Това е някой от другите, вероятно момчето на Логънови. Сигурно се представя за Харви от снощи. Харви навярно е заключен някъде.
Джим побледня.
— Това означава, че разказът му за намеренията на Джийни е неверен!
Берингтън кимна мрачно.
— Може би планира някакъв вид протест на пресконференцията.
Пруст изпъшка отчаяно:
— Мамка му, пред телевизионните камери!
— Точно същото бих направил, ако бях на нейно място. А ти не би ли го сторил?
Пруст се замисли за момент.
— Мадигън дали ще запази спокойствие?
Берингтън поклати глава.
— Не бих могъл да кажа. Би изпаднал в доста глупаво положение, ако отложи сделката в последния момент. От друга страна пък, би изпаднал в още по-глупава ситуация, ако плати сто и осемдесет милиона долара за фирма, на която предстои да бъде съдена и да й бъде отнет и последният цент. Може да постъпи по един от двата начина.
— Тогава трябва да намерим Джийни Ферами и да я спрем!
— Може да е дошла и да се е регистрирала в хотела. — Берингтън грабна телефона, поставен на плота до мивката. — Обажда се професор Берингтън Джоунс от пресконференцията в зала „Риджънси“ — каза той с внушителна интонация. — Очакваме доктор Ферами. Да знаете в коя стая е отседнала?
— Съжалявам, но нямаме право да казваме номерата на стаите, сър. — Берингтън се накани да избухне, но тя бързо добави: — Искате ли да ви свържа?
— Да, разбира се. — Той чу сигнала свободно. След малко отговори глас, който като че ли принадлежеше на възрастен човек, и Берингтън заговори: — Прането ви е готово, господин Бленкинсоп.
— Не съм давал никакво пране.
— О, съжалявам, сър, кой номер е вашата стая? — Затаи дъх.
— Осемстотин двайсет и едно.
— О, а на мен ми трябваше осемстотин и дванайсет. Хиляди извинения.
— Няма нищо.
Берингтън затвори.
— В стая осемстотин двайсет и едно са — каза той възбудено. — Обзалагам се, че Харви е с тях.
— Пресконференцията всеки момент ще започне — напомни Пруст.
— Може би закъсняхме. — Берингтън се поколеба, разкъсван между два огъня. Никак не му се искаше да отлага сделката и със секунда, но трябваше да разбере какво възнамерява да прави Джийни. След кратко обмисляне той продължи, обръщайки се към Джим: — Защо ти не се качиш на подиума с Мадигън и Престън? А през това време аз ще направя всичко по силите си да намеря Харви и да спра Джийни Ферами.
— Добре.
Берингтън впери поглед в Стив.
— Ще се чувствам по-добре, ако взема охраната ти с мен, но не можем да оставим Стив сам.
Телохранителят се обади:
— Няма проблеми, сър. Мога да му сложа белезници и да го прикова към някоя тръба.
— Чудесно, действай!
Берингтън и Пруст се върнаха във ВИП залата. Мадигън им хвърли въпросителен поглед.
— Нещо не е наред ли, господа?
Пруст каза:
— Малък проблем със сигурността, Майк. Дребна работа. Берингтън ще се погрижи за него, а ние ще отидем да обявим официално сделката.
Мадигън обаче не изглеждаше спокоен.
— Със сигурността ли?