— Всички подробности са описани тук — продължи тя и започна да раздава листовете, без да спира да говори. — Тези чужди ембриони са се развили, били са родени и седем от тях са все още живи. Ще ги познаете лесно, защото изглеждат напълно еднакви.
От израза на журналистите Джийни разбра, че ги води натам, накъдето искаше. Бърз поглед към подиума й даде да разбере, че Пруст прилича на буреносен облак, а Престън Барк изглежда така, сякаш всеки момент ще получи удар.
Горе-долу по това време г-н Оливър трябваше да влезе с Харви и всички да видят, че той и Стив си приличат като две капки вода. А също и с Джордж Дасолт и, дай боже — с някои от останалите. Но от тях нямаше и следа. Не ми закъснявайте точно сега! — помоли се Джийни.
— Всички може би ще си помислите, че са близнаци — продължи тя. — Всъщност те наистина имат еднаква ДНК, но са родени от осем различни майки. Аз се занимавам с изучаване на близнаци и именно загадката с различните майки на близнаците привлече вниманието ми към тази срамна история.
Вратата на залата изведнъж се отвори с трясък и Джийни вдигна глава, очаквайки да види някой от клонингите. Но вътре се втурна Берингтън. Задъхано, сякаш беше тичал, той извика:
— Дами и господа, тази дама е обхваната от нервен пристъп и неотдавна е уволнена. Работеше по проект, финансиран от „Дженетико“, и има зъб на фирмата. Охраната на хотела току-що арестува неин съучастник в една от стаите на хотела. Моля ви, имайте още малко търпение, докато изведем тази личност от сградата, и след това пресконференцията ни може да продължи.
Джийни бе попаднала в собствения си капан. Къде бяха г-н Оливър и Харви? И какво е станало със Стив? Речта и листовките й нямаха никакво значение без доказателства. Имаше на разположение само няколко секунди. Нещо се бе объркало ужасно. Берингтън бе осуетил целия й план.
В залата влезе униформен служител от охраната на хотела и заговори нещо на Берингтън.
В отчаянието си Джийни се обърна към Майкъл Мадигън. На лицето му бе застинало студено изражение — явно беше човек, който не обича да смущават гладкия ход на организираните от него неща. Въпреки това тя опита.
— Виждам, че съдебните документи са пред вас, господин Мадигън — каза тя. — Не мислите ли, че трябва да проверите тази история, преди да ги подпишете? Просто предположете, че съм права и си представете за колко пари могат да ви осъдят тези осем майки.
Мадигън каза меко:
— Нямам навика да вземам бизнес решения, базирани върху клевети, подхвърлени от откачили жени.
Журналистите се разсмяха и Берингтън доби по-уверен вид. Охраната се приближи към Джийни.
Тя се обърна към публиката:
— Надявах се да успея да ви покажа двама или трима от клонингите за доказателство, но… те не дойдоха.
Журналистите отново се разсмяха и Джийни разбра, че всичко е свършило. Беше загубила.
Охраната я хвана здраво за ръката и я побутна към вратата. Можеше да се съпротивлява, но нямаше смисъл.
Мина покрай Берингтън, той нагло й се усмихна. Очите й се напълниха със сълзи. Преглътна ги с усилие и вирна глава. Вървете по дяволите, помисли си, един ден ще разберете, че съм била права.
Зад гърба си чу Карен Биймиш да казва:
— Господин Мадигън, бихте ли имали нещо против да продължите?
Джийни и охраната тъкмо наближиха вратата, когато вътре нахълта Лайза.
Джийни ахна — зад гърба й пристъпваше и един от клонингите.
Това навярно бе Джордж Дасолт. Но един не бе достатъчен — трябваха й поне двама, за да докаже твърденията си. Ех, ако сега се появеше Стив или г-н Оливър с Харви…
Но изведнъж в залата влезе още един клонинг. Сигурно беше Хенри Кинг. Джийни се отскубна от охраната и изкрещя:
— Вижте! Ето, гледайте!
Докато крещеше, в залата влезе трети клонинг. Черната му коса й подсказа, че това е Уейн Статнър.
— Уверихте ли се? — кресна отново Джийни. — Ето ги! Абсолютно еднакви са!
Всички камери насочиха обективите си от подиума към новодошлите. Заблестяха светкавици и фотографите се спуснаха да запечатат събитието.
Джийни подкани тържествуващо журналистите:
— А сега ги питайте за родителите им! Това не са трима близнаци. Родени са от три различни майки. Питайте ги! Хайде, какво чакате!
Разбра, че говори много развълнувано и направи усилие да се овладее, но й беше изключително трудно. Няколко репортери, умиращи от желание първи да зададат въпросите си, се приближиха към клонингите. Охраната отново хвана Джийни за ръката, но в момента тя бе в центъра на бързо събрала се тълпа и не можеше да мръдне.