Стив бе потресен. Деянието бе колкото унизително, толкова и безполезно. Обаче Дороти изобщо не спря.
— Чукай се в гъза, задник такъв — промърмори той.
Забележката прозвуча едва-едва, но полицаят имаше добър слух. Той сграби Дороти за ръката и го блъсна във витрината на един магазин. Дороти едва не падна с тези високи токчета.
— Никога повече да не съм те чул да говориш така, лайно мръсно! — изсъска ченгето.
Стив се възмути. А какво, за бога, очакваше, като плюе така по хората?
В главата му звънна предупредително звънче. Не се меси. Стив!
Другият полицай се бе облегнал на капака и наблюдаваше сцената с безизразно лице.
— Какво ти става, братко? — попита Дороти с прелъстителна нотка в гласа. — Да не би нещо да те смущавам?
Полицаят го удари в стомаха. Бе як мъжага с бичи врат и в удара му се бе събрала цялата му тежест. Дороти се преви одве, задъха се.
— Майната му! — промърмори тихо Стив и се отправи към ъгъла.
Но какви ги вършиш. Стив? — укори се мислено той.
Дороти бе все още превит и се мъчеше да си поеме дъх. Стив се приближи:
— Добър вечер, полицай.
Ченгето го погледна бегло:
— Изчезвай, гомньо!
— Няма — кротко отвърна Стив.
— Какво каза?
— Казах „няма“, полицай. Оставете на мира този човек.
Махай се, Стив, глупак такъв, махай се! — нареждаше си безмълвно той.
Откритото му опълчване окуражи хлапетата.
— Пра’илно — обади се високо момче с бръсната глава. — Дороти нищо не ти е напраил да съ ебаваш с него. И никакъв закон не е нарушил.
Ченгето насочи заканително пръст към хлапака:
— Ако искаш набърже да те пребарам за дрога, продължавай по същия начин.
Момчето сведе очи.
— Прав е — каза Стив. — Дороти не нарушава никакъв закон.
Ченгето се приближи към Стив. Не го удряй! Каквото и да стане, не го удряй. Не забравяй Тип Хендрикс!
— Ти сляп ли си бе? — попита го полицаят.
Другото ченге се намеси:
— Хей, Лени, на кого му пука? Хайде да си ходим. — Явно изпитваше неудобство.
Лени не му обърна внимание и заговори на Стив:
— Не виждаш ли? Ти си единственият бледолик в картинката. Не си оттук.
— Но аз току-що станах свидетел на извършено престъпление.
Ченгето се приближи съвсем близо до Стив, смущаващо близо.
— Искаш да те повозим до центъра — каза заплашително — или ще се ометеш оттук, и то веднага?
Стив не искаше да се вози до центъра. Беше им толкова лесно да подхвърлят малко дрога в джоба му, да го спукат от бой и да твърдят, че е оказал съпротива при арест. Стив учеше право — ако го осъдеха, никога нямаше да може да стане адвокат. Щеше му се да не се бе намесвал в тази работа. Не си струваше да се проваля цяла кариера просто защото някакъв си полицай е решил да усложни живота на някакъв травестит.
Но това не бе право. Сега вече животът на двама души се усложняваше — на Стив и на Дороти. Ченгето нарушаваше закона и затова Стив не можеше да си тръгне просто така.
Все пак се постара гласът му да прозвучи примирително:
— Не искам да ти създавам проблеми, Лени — каза той. — Защо не пуснеш Дороти да си върви и аз ще забравя, че съм видял как го тормозиш.
— Ама ти заплашваш ли ме бе, шибан задник такъв?
Един удар в стомаха, а след това ляв, последван от десен в главата. Един за парите и един просто за хубавото шоу. Ченгето ще се стовари на земята като кон със счупен крак. Тази сцена светкавично се разигра във въображението на Стив.
— Само ти правя приятелско предложение.
Това ченге просто търсеше да си го изкара на някого. Стив не виждаше как може да избегне конфронтацията. Щеше му се Дороти да се измъкне крадешком, докато ченгето бе с гръб към него, но той стоеше, търкаше удареното място и се наслаждаваше на яростта му.
Спаси го късметът. Радиото в колата изпука и заговори. Двете ченгета замръзнаха на място и се заслушаха. Стив не можа нищо да разбере от закодираната реч, но партньорът на Лени каза: