От чантичката си чернокожата извади някаква визитна картичка.
— Това е номерът на доброволен център за жертви на изнасилване и малтретирани деца — каза тя. — Рано или късно всеки започва да изпитва нужда от съвет.
Лайза взе визитката:
— В момента искам само да забравя.
— Послушайте ме, сложете я в някое чекмедже. Чувствата ви са на приливи и отливи и вероятно ще дойде време, когато наистина ще имате нужда от помощ — убедително заговори полицайката.
— Добре — съгласи се Лайза.
Джийни реши, че Миш заслужава малко по-добро отношение.
— Искате ли кафе? — предложи й тя.
— С удоволствие.
Джийни стана и напълни кафеварката.
Миш подхвана:
— Заедно ли работите?
— Да — отвърна Джийни. — Изучаваме близнаци.
— Близнаци?
— Измерваме им разликите и приликите и се опитваме да разберем колко от тях са наследени и колко се дължат на възпитанието.
— Какво е участието ви в това, Лайза?
— Работата ми е да намеря близнаци и да ги посоча на учените.
— И как правите това?
— Започвам с досиетата от кръщелните свидетелства, което в повечето щати представлява общодостъпна информация. Ражданията на близнаци е около един процент от всички раждания, така че от около сто прегледани кръщелни свидетелства едно от тях е на близнаци. В кръщелното са записани мястото и датата на раждане. Правим фотокопие и след това ги издирваме.
— Как?
— Разполагаме с всички телефонни указатели в Щатите, записани на компактдиск. Освен това можем да използваме и шофьорски книжки или кредитни карти.
— Винаги ли ги намирате?
— Божичко, не! Успехът ни зависи от възрастта им. Деветдесет процента от десет годишните ги намираме, но от осемдесет годишните — само около петдесет процента. При по-възрастните вероятността да са се местили няколко пъти, да са си сменили имената или да са умрели е по-голяма.
Миш отправи поглед към Джийни.
— А след това вие ги изучавате.
— Специализирам еднояйчни близнаци, отгледани отделно един от друг — поясни Джийни. — А те се намират много по-трудно. — Тя сипа кафе на Миш. Ако тази детективка се канеше да досажда на Лайза с въпросите си, то тя не бързаше.
Чернокожата отпи от кафето си и се обърна към Лайза:
— В болницата дадоха ли ви някакво лекарство?
— Не, не стоях много дълго.
— Трябвало е да ви дадат хапче за сутринта. Не искате да забременеете, нали?
— Разбира се, че не искам! — Лайза потрепери. — Тъкмо се чудех какво да правя.
— Обърнете се към вашия лекар. Той трябва да ви го даде, ако няма религиозни предразсъдъци, като някои доктори католици. В този случай центърът ще ви предложи друга алтернатива.
— Добре е да разговаряш с човек, запознат с тези работи — отбеляза Лайза.
— Пожарът съвсем не е бил случаен — продължи Миш. — Разговаряхме с шефа на пожарната. Някой запалил огън в съседен на съблекалнята склад и демонтирал вентилационните тръби, за да вкара дима в съблекалнята. Трябва да знаете, че самите похитители не се интересуват от секс. Всъщност страхът е това, което ги възбужда. Затова си мисля, че този пожар е бил плод на фантазията на ненормалник.
Джийни не бе помислила за тази възможност.
— Сметнах, че е някой, който случайно се възползва от суматохата при пожара.
Миш поклати глава.
— Изнасилването на жени, с които мъжът излиза, наистина носи случаен характер — жената може например да е пияна и да не успее да го отблъсне. Мъжете, които изнасилват непознати, обаче не са такива. Те планират всичко предварително. Представят си събитието, а след това измислят начин как да го претворят в действителност. Понякога са много изобретателни и това ги прави още по-ужасни.
Джийни отново се ядоса, като си спомни как кашляше.
— Замалко не се задуших — оплака се тя.
Миш се обърна към Лайза:
— Не си срещала този мъж преди, нали? Напълно непознат ти е, така ли?
— Мисля, че го видях около час преди това — отвърна тя. — Когато тичах с отбора. Една кола се приближи, намали и отвътре някакъв тип се вторачи в нас. Имам чувството, че беше той.
— Каква кола?
— Беше стара, сигурна съм в това, бяла и много ръждясала. Може би датсун.
Джийни очакваше Миш да запише информацията, но тя продължи: