Пое по коридора и видя три врати: по една от двете страни и една в дъното. В тази отдясно бе хлътнало момичето. Той продължи и отвори вратата в дъното. Намираше се на прага на голяма и прашна стая, претъпкана с обемисти машини, бойлери и филтри, вероятно това бе оборудването на плувния басейн. Влезе и затвори вратата зад себе си. Чуваше се ниско и равномерно електрическо бръмчене. Той си представи момиче, побъркано от страх, само по сутиен и гащички на цветенца, легнало на пода и вдигнало към него изпълнен с животински ужас поглед, докато той разкопчава колана си. Остана усмихнат няколко секунди, наслаждавайки се на представата. Та тя бе само на няколко метра от него и сигурно в момента мисли за предстоящата вечер — вероятно си има приятел и си представя как довечера ще му позволи да отиде докрай. А може да е и свенливо и самотно новобранче, което няма какво да прави в неделя вечерта, освен да седне и да гледа „Коломбо“. Може пък да се кани да работи до късно през нощта. Нищо такова няма да стане, маце. Време е за малко кошмар, помисли той.
Беше правил такива неща и преди, но не и в такъв мащаб. Всъщност, откакто се помнеше, бе обичал да плаши момичетата. Докато учеше в гимназията, за него нямаше нищо по-хубаво от това да примъкне някое девойче зад ъгъла и да я стресне така, че да го моли за милост със сълзи на очи. Затова непрекъснато трябваше да сменя училищата. Понякога се срещаше с момичета просто за да прилича на останалите момчета и от време на време излизаше с някоя от тях. Ако очакваха от него да го направи, той го правеше, но му изглеждаше безцелно.
Всеки си е луд посвоему, мислеше си той. Някои мъже обичаха да се обличат с женски дрехи, други искаха мацката да се кипри с кожено облекло и да ходи с високи токчета. Негов познат пък твърдеше, че най-силно у жената го възбуждали ходилата й — ставало му само като гледал как дамите обуват и събуват обувките в някой магазин.
А това, което него го възбуждаше, бе страхът. Гледката на трепереща жена. Без страх нямаше и наслада.
Оглеждайки се внимателно наоколо, той забеляза закрепена към стената стълба, водеща към железен люк, затворен отвътре. Бързо се изкачи по нея, бутна резетата и вдигна люка. Пред очите му се появиха гумите на паркиран крайслер. Вероятно се намираше откъм задната страна на сградата. Отново затвори люка и се смъкна по стълбата. После излезе от машинната зала.
Докато вървеше по коридора, го срещна една жена и му отправи враждебен поглед. За момент той се разтревожи: можеше като нищо да го попита защо, по дяволите, се размотава пред дамската съблекалня, а това го нямаше в сценария. Но погледът й се вдигна малко по-нагоре и се спря на надписа „Охрана“ на шапката му. Без да каже дума, жената извърна очи и влезе в съблекалнята.
Той се усмихна. Бе купил шапката от магазинче за сувенири за 8,99 долара. Но хората бяха свикнали да виждат охранители на рок концерти, облечени в дънки, детективи, приличащи на престъпници. Твърде много време щяха да губят, ако караха всеки задник, наричащ себе си „Охрана“, да си показва документите.
Той открехна вратата срещу съблекалнята и се намери в нещо като малък склад. Светна лампата. Около него на купчини бе събрано старо спортно оборудване: огромни медицински топки, износени гумени стелки, разсъхнати боксови ръкавици, очукани дървени сгъваеми столове. В стаята миришеше на влага. Под тавана минаваше голяма ламаринена тръба, навярно осигуряваща вентилацията на дамската съблекалня, пресичайки коридора.
Той вдигна ръка и опита болтовете, закрепящи тръбата към нещо, приличащо на перка на вентилатор. Не можеше да ги развие с пръсти, но в багажа на датсуна имаше ключ. Ако успееше да я откачи, вентилаторът щеше да засмуче въздух от склада, вместо отвън.
Щеше да запали огъня именно под вентилатора. Щеше да си отлее малко бензин в една бутилка и щеше да я донесе тук заедно с няколко клечки кибрит и един вестник. Да не забрави и гаечния ключ.
Огънят бързо щеше да се разгори и да забълва гъсти кълбета дим. Той щеше да си увие мокра кърпа около носа и устата и щеше да изчака, докато целият склад се задими. Тогава щеше да откачи тръбата. Вентилаторът щеше да засмуче пушеците и да ги вкара в дамската съблекалня. Отначало никой нямаше да забележи, после една-две щяха да вдигнат глави и да помиришат въздуха: Абе някой да не пуши тук?
Той щеше да отвори вратата на склада, за да се напълни с дим коридорът. Когато момичетата разберяха, че нещо наистина не е наред, щяха да нахълтат в изпълнения с пушек коридор и да изпаднат в паника, мислейки, че цялата сграда е пламнала.