— Не само ДНК-то ти те прави да си това, което си. Зависи и от възпитанието ти. Точно в това се състои и работата ми.
— Как си на новото място?
— Интересно е. Това е големият ми шанс, Пати. Много хора прочетоха статията ми за престъпността и за това дали тя е заложена в гените.
Статията, публикувана миналата година, когато тя все още бе в университета в Минесота, носеше името на рецензиращия преподавател и едва под него бе написано нейното собствено, но цялата работа бе извършена от нея.
— Не можах да разбера какво искаш да кажеш с нея — престъпността, наследствена ли е или не?
— Посочих четири наследствени черти в характера, които водят до престъпно поведение — импулсивност, безстрашие, агресивност и хиперактивност. Но моята голяма теория се състои в това, че някои начини на възпитание при децата противодействат на тези черти и превръщат потенциалния престъпник в добър гражданин.
— И как ще успееш да докажеш такова нещо?
— Чрез изследване поведението на еднояйчни близнаци, отгледани отделно един от друг. Еднояйчните близнаци имат еднаква ДНК. И ако при раждането им поради някаква причина ги осиновят на различни места, те получават различно възпитание. Затова търся такива близнаци, при които единият е престъпник, а другият е нормален. После проучвам условията, при които са отгледани, сравнявам и търся разликите във възпитанието, дадено им от родителите.
— Работата ти наистина е важна — каза Пати.
— И аз така мисля.
— Трябва да разберем защо напоследък толкова много американци стават престъпници.
Джийни кимна. Казано с две думи, точно в това се състоеше работата.
Пати свърна към колата си — огромен стар форд комби, чийто багажник бе пълен с детски играчки — триколесно велосипедче, топки и ракети от най-различен калибър, голям камион със счупено колело…
— Целуни децата от мен — каза Джийни.
— Благодаря. Ще ти се обадя утре, след като мина през мама.
Джийни извади ключовете си, поколеба се, после отиде до Пати и я прегърна.
— Обичам те, сестричке — прошепна в ухото й тя.
— И аз те обичам.
Джийни се качи в колата и потегли.
Чувстваше се разбита и неспокойна, изпълнена с неизяснени чувства към мама, към Пати и към отсъстващия си баща. Пое по I-70 и подкара бързо, заобикаляйки отляво и отдясно по-бавно движещите се коли. Чудеше се какво да прави през останалата част от деня, после си спомни, че има среща по тенис в шест, а след това щеше да отиде на бира и пица със студенти и по-млади преподаватели от факултета по психология при „Джоунс Фолс“. Първата й мисъл бе да отмени всичко. Но не искаше да остава сама вкъщи и да си мисли глупости. Щеше да поиграе тенис — умората от красивата игра щеше да я накара да се почувства по-добре. После щеше да постои в бара на Анди час — час и нещо, а след това щеше да се прибере и да си легне рано.
Но не стана така.
Противникът й по тенис бе Джек Бъджън, шеф на университетската библиотека. Едно време бе играл на Уимбълдън и въпреки че сега вече бе на петдесет години и плешив, все още бе в добра форма и не бе забравил нищо от майсторството си. Джийни никога не бе играла на Уимбълдън. Върхът в спортната й кариера бе, когато я включиха в олимпийския отбор на Съединените щати по тенис. Тогава беше още студентка. Но пък беше по-бърза и по-силна от Джек.
Играеха на един от кортовете в университетското градче. Силите им бяха равни и играта им привлече малка публика. Нямаше правила кой как да се облича, но Джийни по навик бе със снежнобели шорти и бяла поло фланелка. Косата й бе дълга и тъмна, не копринена като на Пати, но къдрава и трудна за оправяне, затова я бе натъпкала под бейзболна шапка.
Сервисът й бе експлозивен, а диагоналният й бекхенд — убиец. Със сервиса й Джек не можеше да се пребори, но след първите няколко гейма направи така, че да не й дава възможност да прилага убийствения си бекхенд. Той играеше на сигурно, запазвайки силите си, и оставяше Джийни сама да греши. Тя бе твърде агресивна, сервираше почти винаги двойно и изтичваше към мрежата твърде рано. В друг ден щеше да го бие, но днес концентрацията й съвсем не бе на висота и не успяваше да предвиди ходовете му. И двамата спечелиха по сет, после третият стигна до 5–4 за него и тя изравни само благодарение на това че бе неин ред да сервира.
Геймът стигна до две равенства, после Джек спечели точка и предимството бе на негова страна. Сервисът на Джийни намери мрежата и откъм малобройната публика долетя разочарована въздишка. Вместо да бие нормален и по-бавен втори сервис, тя забрави всякаква предпазливост и го би така, сякаш бе първи. Джек едва го хвана и успя да го върне с бекхенд. Джийни върна топката със силно забиване и изтича до мрежата. Джек обаче не бе загубил равновесие, както се бе престорил, върна с елегантна дъга над главата й и топката се приземи зад нея, почти на линията — победа за Джек.