— Всъщност молех се на Дева Мария. Мислех си, че това е женска работа. И не казвах „цици“, разбира се.
— А какво, „гърди“ ли?
— Не, според мен не трябваше да казвам „гърди“ на Светата Майка.
— Тогава как си ги наричала?
— Нянки.
Лайза избухна в смях.
— Изобщо не се сещам откъде може да съм научила тая дума, сигурно съм я чула, без да искам, в някой мъжки разговор, но тогава ми се стори много учтив евфемизъм. На никого не съм говорила за това преди.
Лайза се обърна назад.
— Е, не виждам никакви красавци зад нас. Май се отървахме от Брад Пит.
— Това е добре. Точно моят тип беше — хубав, секси, прекалено самоуверен и абсолютно ненадежден.
— Как можеш да кажеш, че е ненадежден, като си го видяла само за двайсет секунди?
— Всички мъже са ненадеждни.
— Може би си права. Довечера ще дойдеш ли в бара на Анди?
— Да, за час — час и нещо. Първо трябва да се изкъпя.
Тениската й бе мокра от пот.
— Аз също. — Лайза бе по шорти и маратонки. — Имах тренировка с отбора по хокей. А защо само за един час?
— Имах труден ден. — Тенисът бе поразсеял Джийни, но сега сърцето й се сви при спомена за майка й. — Трябваше да настаня мама в дом за стари хора.
— О, Джийни, съжалявам.
Докато влязат във физкултурния салон и се спуснат по стълбите в сутерена, Джийни й разказа всичко. Когато нахълтаха в съблекалнята, в огледалата се мерна отражението им. По външен вид бяха толкова различни, че приличаха на артистки от комедийно шоу. Лайза бе малко под среден ръст, а Джийни бе почти метър и осемдесет. Лайза бе руса и закръглена, докато Джийни бе тъмнокоса и мускулеста. Лайза имаше хубаво лице, леко напръскан с лунички чип нос и извита като лък уста. Повечето хора описваха Джийни като зашеметяваща и понякога мъжете й казваха, че е красива, но никой досега не я бе нарекъл хубава.
Докато сваляха потните си дрехи, Лайза попита:
— А баща ти? Нищо не казваш за него.
Джийни въздъхна. Това бе въпрос, от който се бе научила да се страхува още от малка, но рано или късно й го задаваха. Дълго време бе лъгала, че баща й е мъртъв, че е изчезнал и се е оженил повторно, че е отишъл да работи в Саудитска Арабия. Напоследък обаче се придържаше към истината.
— Баща ми е в затвора — отвърна тя.
— О, боже! Не трябваше да те питам.
— Всичко е наред. Почти през целия ми живот е бил в затвора. Той е крадец. Това е третата му присъда.
— На колко го осъдиха?
— Не си спомням. Няма значение. Никаква полза от него, като е навън. Не се е грижил за нас и няма намерение да започва.
— Никога ли не се е хващал на редовна работа?
— Само когато хвърли око на някое място. Започва като портиер, метач или дори охрана в някоя фирма, работи седмица-две, после я ограбва.
Лайза я погледна с интерес:
— Затова ли толкова те интересува генетичната престъпност?
— Може би…
Влязоха под душовете. Джийни не бързаше, бавно и с наслада миеше косата си. Бе благодарна на Лайза за дружбата й. Момичето работеше в „Джоунс Фолс“ малко повече от година и когато Джийни пристигна тук в началото на семестъра, то я разведе навсякъде. Харесваше й да работи заедно с Лайза в лабораторията, защото тя бе човек, на когото спокойно можеш да разчиташ. Обичаше и да излиза с нея след работа, защото чувстваше, че може да й каже всичко, каквото й дойде наум, без да се страхува, че ще я шокира.
Джийни тъкмо натъркваше шампоана в косата си, когато отвън се чуха странни звуци. Тя спря и се ослуша. Приличаха й на уплашени писъци. През тялото й като хладна вълна премина тревога и тя потрепери. Изведнъж се почувства ужасно уязвима — гола, мокра и на един етаж под земята. Поколеба се, после бързо изплакна косата си и надзърна от кабинката, за да види какво става.
Още щом подаде глава изпод душа, й замириса на изгоряло. Пламъци не се виждаха, но под тавана се събираха гъсти облаци сиво-черен дим. Идваше сякаш от вентилацията.
Уплаши се. Никога не бе попадала в горяща сграда.
По-хладнокръвните жени събираха багажа си и се отправяха към вратата. Истеричките крещяха ужасено и се щураха безцелно насам-натам. Някакъв задник от охраната със завързана на устата кърпичка на точки всяваше още по-голяма паника, блъскаше ги и ги навикваше като луд.
Джийни разбра, че няма време за обличане, но пък и не можеше да излезе гола навън. Страхът плъзна по вените й, но тя си наложи да се успокои. После намери шкафчето си. Лайза не се виждаше никаква. Тя сграби дрехите си, навлече дънките и намъкна тениската.