Тереза беше открила това, което бе сторил с първата си съпруга. Като последствие, че го бе напуснала. Но дори не си беше представяла, че той се опитва да я контролира и по друг начин. Той е знаел, че тя се вижда със сестра си. Знаел е, че ѝ носи минералната вода и е сипвал вътре достатъчно арсеник, че да я разболее, като по този начин едновременно е наказвал Тереза, задето му отправя предизвикателство и се е освобождавал от пречката. Точно по тази причина лекарите не бяха могли да установят проблема. Била е тровена бавно и методично.
Оставих Тереза в надеждните ръце на двамата брадясали полицаи, които се бяха притеснили дали са спретнали сцената достоверно. Благодарение на чичо Боб беше така. Половин час по-късно стоях в едно тихо ъгълче на презвитерианската болница, прикрила донякъде лицето си със списание, и като уж се стараех да съм дискретна, всъщност грижата ми бе да бия на очи. И ето че русият синеок дявол се зададе и се запъти в моята посока. Спря при медицинските сестри, подписа някакъв картон и продължи към мен.
– Госпожице Дейвидсън, не мога да изразя колко много направихте за мен – каза Йост.
По лицето ми бавно се разля пресметлива усмивка.
– Готова съм да се обзаложа. Може ли да поговорим?
Той се намръщи и се огледа.
– Има ли нещо...
– Виж, Кийт... – казах, оставих му момент да възприеме името, след което изпуснах кафяв пощенски плик от списанието, повдигнах вежди и зачаках. Когато чертите на лицето му се отпуснаха от притеснението, като на търговец на коли, готов да преговаря, посочих към склада и се отправих натам. – Идваш ли? – попитах през рамо.
Той ме последва.
Щом влязохме, той заключи и огледа зад рафтовете, за да се увери, че няма никой. Пристъпи към мен, а фасадата му, очарователното му държание, бяха изчезнали, изместени от пресметливите действия на престъпник.
– Какво става? – попита той, като очевидно се надяваше, че не всичко ми е известно. Безплодна илюзия, тъй като познанията ми бяха твърде плодовити.
– Различни неща, Кийт. Нали нямаш нищо против да те наричам Кийт?
– Всъщност имам. Какво искаш?
Пуснах една ленива усмивка на физиономията си.
– Пари.
Той ме измери с поглед и каза:
– Логично. Вие, кучките, всички сте еднакви. – Той хвана якето ми и ме притисна към металните рафтове. Позволих му. Дори подпрях лакти на една лавица отзад, докато ме опипваше.
Той не се интересуваше от мен ни най-малко. Важно му беше единствено да опази себе си. Но разтвори якето ми и разкопча ризата ми, като не сваляше очи от моите. Когато стигна до най-долното копче, извади ризата от джинсите и плъзна ръцете си отзад към ниската талия на панталона и към задната част на сутиена ми. Ръката му мина през удареното място на гърба ми и аз сподавих изохкване. Той не забеляза. За късмет беше лекар и често виждаше полуголи мацки. Иначе ситуацията щеше да е доста притеснителна.
След като се увери, че не нося микрофон, взе кафявия плик от ръцете ми и го отвори. Той съдържаше цялото проучване, което бяхме направили за него. Копия от документите по разследването на фалшификатора, документи под името Кийт Джейкъби, редом с неговите собствени, сметка от хотела на същото име, доказваща, че е бил там в деня, в който бе умряла първата му жена, копие от полицейски доклад, гласящ, че в тази болница са изчезнали няколко шишенца мускулен релаксант, чието име не можех да произнеса точно, в деня, в който племенницата на Йоланда Поуп едва не е умряла. И така нататък и така нататък.
Закопчах ризата си, докато той преглеждаше документите. Слабо казано би било да го опиша като изненадан. Беше изумен, не можеше да повярва, че съм свързала всичко. Е, с помощта на доста хора, но все пак...
Той пъхна листовете обратно в папката, но не показа никакви емоции, с изключение на тика. Играчите на покер по целия свят биха дали куп пари да се отърват от такъв на мига.
– Това няма нищо общо с изчезването на Тереза.
– О, мисля, че има. Показва до какви крайности си готов да стигнеш, за да се превърнеш в побъркан на тема контрол убиец, познат и обичан от нас.
Той държеше един от документите. Копие от застрахователната полица, която беше сключила Тереза.
– Казах на агент Карсън. Не съм сключил тази смешна полица за Тереза. Тя го направи. Направи една за себе си и една за мен. Нямам нищо общо с това.