– Може и да имаш – казах и свих рамене безразлично в опит да защитя Тереза, – може и да нямаш. Мисля, че при всички положения изглежда подозрително. – Не се знаеше какво може да ѝ стори, ако разбереше, че е планирала да го напусне.
– Колко искаш? – попита той.
Постарах се да направя така, че когато ме погледне, скритата камера да го заснеме. Беше в стенния часовник. Стар, но ефикасен номер. Отидох до стената и се подпрях на нея точно под часовника.
– Ами, Кийт – казах, не можех да се сдържа, – явно си доста състоятелен. Какво ще кажеш за едно кръгло милионче?
Той се изсмя презрително, а после ме изгледа гневно.
– Сигурно се шегуваш. – Сгъна плика и го мушна в панталона си. От обзелите го чувства светлината, която излъчваше, стана яркочервена.
– Имам друго копие, не се тревожи.
Връхлетя го прилив на гняв и паника.
– Как мога да получа и него?
– Казах ти – подхвърлих с усмивка. – Като ми дадеш много пари.
Извърна се, гневът му беше почти неконтролируем. Явно този чаровник криеше зъл нрав все пак.
– Нямам толкова пари – отсече той и се отказа от преструвките. – По дяволите, защо... – Млъкна, преди да се уличи още повече.
Трябваше да му дам стимул. Може би смъртна заплаха би ми свършила работа.
– Уверявам те – заявих с изражение на покер играч, – че имам само едно копие на папката, която държиш. Няма да направя друго. Ще го получи този, който плати най-високата цена.
Той отстъпи назад изненадан, после стрелна замислен поглед към пода, преди отново да го насочи към мен.
– Блъфираш. Ченгетата не биха платили за такава информация. – Той се усмихна тържествуващо. – Ще те арестуват за укриване на доказателства. Това ще бъде безполезно в съда.
Всяка частица от мен копнееше да му се изсмея. Безполезно? Може да си мечтае. Разиграваше ме, така че и аз щях да направя същото.
– Нямам намерение да нося информацията в полицията. Казах този, който плати най-висока цена, а не този, който е най-отчаян. – Чичо Боб щеше да ме убие заради последните ми думи.
Той се намръщи, изпълнен с подозрение.
– Кого имаш предвид?
– Има някой, който би платил много пари за тази информация – кимнах към папката, която беше прибрал. – Човек, който има сериозен интерес жена ти да е здрава.
В момента, в който осъзна думите ми, го завладя безумен страх и блокира нервната му система. Усещах как му тежи като бетонен блок на краката на удавник. Все пак реши да се преструва.
– Нямам представа за кого говориш.
– Добре – свих рамене и тръгнах към вратата, а той хвана ръката ми не особено нежно и ме извъртя към себе си.
– Кой е? – попита, вече любопитен дали наистина знаех кой би платил много пари за живота му.
Извъртях очи и казах:
– Лутър, доктор Йост. Лутър Дийн.
Чувствата, които го обзеха, бяха трудни за описване, но ако трябваше да го направя, бих казала една част смайване и две части пълен ужас. В този момент осъзнах, че в някакъв момент е имал сблъсък с Лутър. Беше твърде уплашен, за да не е било така. Хрумването се оказа гениално. Лутър определено бе премълчал пред мен някои факти.
Оставен без избор, той прибегна към познатия си похват. Завесата падна в края на второ действие и прожекторите светнаха за трето. Главният изпълнител стисна устни, изобрази на лицето си смесица от срам и тъга и придоби изражението на изгубено пале, което му бе носило такъв успех през годините. Помъчих се да не се изкикотя.
– Шарлот – промълви той с мек, колеблив тон, – знам, че няма причина да ми се довериш, но усетих връзка с теб в момента, в който се срещнахме. Ако ми дадеш шанс, мога да обясня всичко.
– Така ли? – приближих се с ококорени по детински очи. Дишането ми се учести – най-вече защото ми се повдигна – и прехапах долната си устна неуверено, преди да изтърся: – Бих се оказала голяма глупачка, ако ти повярвам, Кийт.
Той стисна зъби и се извърна.
– Колко хора си убил досега? Да преброим – казах и вдигнах палец. – Първата е Ингрид, но тя е ясна.
– Млъкни – процеди през зъби той.
– Но аз тъкмо започнах. Майката на Ингрид – продължих и вдигнах показалеца си. – Племенницата на Йоланда. – Когато той се вкамени, се поправих. – Опа, няма значение. За щастие, тя оживя. Не благодарение на теб. Чудя се дали таткото на момиченцето би платил за тази информация. Може двамата с Лутър да организират търг. – Той приближи заплашително, така че аз извадих тежката артилерия, онази, която щеше да го накара да хукне към хълмовете. – О, и да не забравяме сестрата на Тереза, Моника.
Очите му се разшириха за части от секундата, преди да успее да се овладее.