– Арсеник в газираната вода? Сериозно, Нейтън? Само толкова ли можеш?
Той зяпна, втренчен в мен.
– Да. Всичко ми е ясно. С всички бележки и доклади и документите, които мушна в панталона си – не че бих ти пипнала повече, – мисля, че ще се уредиш с доста дълга присъда, ако преди това не те спипа Лутър.
Той стоеше неподвижно, а мислите му препускаха.
– Сега носиш вина за нараняването на двете сестри на Лутър. Съмнявам се, че той ще търси добрата страна в ситуацията.
– Аз.., мога да се опитам да изровя нещо – каза той най-после.
– Дано да ровиш добре, защото цената е висока, Кийт.
Озърна се като притиснато в ъгъла животно, сетне отново фокусира поглед върху мен.
– Да се видим довечера. Можем да го обсъдим, да стигнем до споразумение.
Този път се изсмях.
– За да ме убиеш и да заровиш безжизненото ми тяло в плитък гроб?
Той затвори очи и поклати глава.
– Не бих ти причинил подобно нещо.
О, в името на шоколада. Трябваше да хвърля бомбата.
– Всъщност ще вечерям с Лутър Дийн тази вечер. Явно си пада по мен, поне сестра му така казва.
Въздъхна стресиран и разтърка лицето си с пръсти. Представях си как стените се приближават към него сега, когато шансовете му клоняха към кръгла нула.
– Мога да ти дам сто хиляди веднага – рече той.
– В брой? В дребни, небелязани банкноти?
Йост кимна.
– Утре мога да намеря още.
– И трябва да ти се доверя за останалите? На мъж, който си изкарва парите, като убива съпругите си?
Той наведе глава.
– Само ако познаваше първата ми жена. Ако знаеше каква беше. Отвратителна материалистка.
– Като теб?
У него се надигна гняв, но външно остана спокоен.
– Нямаш представа каква беше тя.
– Освен, че беше жива?
Той се извърна, може би за десети път, така че мелодраматичният ефект се беше загубил, но задникът му изглеждаше сносно.
– Тя щеше да ми вземе всичко. Всичко, за което съм работил. Не можех да го допусна.
Така беше по-добре. Движехме се в правилна посока.
– И затова я уби? – Той не отговори и аз добавих: – Нямаше ли един добър адвокат да свърши работа?
Той се усмихна презрително и отвърна:
– За да може тя да лъже в съда? Да каже на съдията, че я бия или нещо подобно?
– А ти правеше ли го?
Той само се озъби, така че аз продължих:
– Добре – казах, преди да поема дълбоко дъх, – нека си представим за момент, че ти вярвам и наистина не си имал друга възможност. Ами Моника? Тя какво ти е направила?
Той очевидно събираше сили за онова, което щеше да ми отговори.
– Опитваше се да ми отнеме Тереза, като ѝ казваше, че не съм достатъчно добър за нея, че не ѝ подхождам.
Ахнах.
– И заради това, нека я тровим, докато бъбреците ѝ откажат.
Това успя да изтръгне усмивка от него.
– Ще е малко трудно да се докаже, не си ли съгласна?
Не можех да го оспоря. Беше трудно за доказване. Наведох глава пораженчески и смънках:
– Вероятно си прав. – Но мигом се наперчих отново. – Или пък мога да дам на полицията шишетата с газирана вода, които намерих в гаража ти и да видя как ще отидеш в затвора с присъда от трийсет години до доживот.
Дори не се опита да се оправдае.
– Да си чувала термина "Правила за вземане на веществените улики"?
– А ти да си чувал термина "На Лутър Дийн не му дреме"?
Йост ме изгледа продължително, вероятно се чудеше как да ме убие, без да предизвика твърде много подозрения. Беше време да сваля картите.
– Като гледам, нещата се сведоха до три варианта.
– Казах ти. Мога да платя. Просто трябва да ми дадеш време.
– Първият е да продам това на Лутър Дийн.
– Ти слушаш ли ме изобщо?
– Слушам – казах раздразнено. – Ти си вариант номер две.
Той се намръщи.
– Какъв е тогава третият вариант?
– Да дам всичко на агент Карсън и да видим какво мисли тя.
Той реши да блъфира.
– Хубаво. Дай ѝ го. Не можете да докажете нищо.
Мамка му. Всеки адвокат би намерил обяснение за признанията, които беше направил досега. Трябваше ми нещо по-солидно. Нещо неоспоримо. Може би не бях подходила правилно. Май трябваше да използвам малко женска хитрост.
– Ето какво – рекох и тръгнах да излизам покрай него, – нека видя каква цена ще ми предложи Лутър и ще се върна при теб.
Той сграбчи ръката ми, докато минавах покрай него.
– Колко ще струва?
Изгубила търпение му викнах:
– Милион гущерчета! Вече ти казах. – Радостна искрица проблесна в душата ми. Винаги съм искала да използвам евфемизма "гущерчета" в разговор. – Но нека видим какво ще предложи Лутър, преди да се съглася.