След известно време той кимна.
– Спипаха ме в уличката и буквално ми сритаха задника, за това, че съм без панталони.
– Но ти дойде на училище на следващия ден.
Той сви рамене.
– Не казах на никого. На мама обясних, че съм паднал с колелото. Ако Деветките си бяха държали устите затворени, никой нямаше да разбере. После те видях облечена в моя панталон и всички се смееха и...
Закрих очите си с ръка и се опитах да изтрия спомена.
– Искаш да кажеш, че освен нараняванията, си понесъл и обидата.
– Не можех да ти простя. Деветките не ме оставяха на мира след онзи случай. Трябваше да се изправям пред тях всеки ден.
– Оуен, толкова съжалявам. Затова си се отдръпнал. Нийл Госет каза, че си започнал да страниш от тях.
– Всекидневният тормоз води до това. И не променя факта, че си кучка.
– Така е.
Той се обърна към мен.
– Но ти го търпиш постоянно и все се връщаш за още. Хората от моя отдел не могат да разберат дали си много печена или просто си глупава.
Надникнах между пръстите си.
– Границата е много недоловима.
Той сведе поглед.
– Исках да умреш.
– Да, изясни ми се, когато връхлетя върху мен с колата на баща си.
– Щеше ми се да влача безжизненото ти тяло по улицата и крайниците ти да остават по пътя.
– Но вече го превъзмогна, нали?
– Не съвсем. Обаче си толкова зле, че няма как да ти отмъщавам сега. Можем да си уредим сметките, когато се пооправиш.
– Договорено.
На следващия ден се събудих чак следобед и през прозореца се процеждаше мека слънчева светлина. Чичо Боб беше там, Куки също, а очите ѝ бяха оградени с червени кръгове, които преди ги нямаше.
– Спиш ли достатъчно? – попитах.
– Намерил се кой да го каже – рече тя с тъжна усмивка. – Всички се изредиха да дойдат. И даваха случая в новините. За мъжа, лежал в затвора за убийство, което не е извършил. Май Рейес ще стане известен.
– Значи няма да се връща в затвора?
– Говорих с твоя приятел, Нийл Госет – обади се чичо Боб. – Ще бъде на лек режим, докато уредят документите.
– Но защо не го пуснат още сега? – попитах разтревожена. – Човекът, за чието убийство е пратен в затвора, дори не е мъртъв.
– Трябва да докажат, че това наистина е Ърл Уокър. Трябва да се оформят документите и съдията да прегледа случая. Не става като по филмите, миличка.
– Е, как е той? – попитах.
– Добре е – каза Чибо. – Беше се обадил в полицията, преди още да стигне в апартамента ти и беше там, когато пристигнахме. Предаде се без проблеми. Наистина ли това е човекът, за чието убийство е бил в затвора? – попита накрая той.
Знаех, че ще го приеме тежко. Пращането на някого в затвора за убийство, което не е извършил, би объркало ценностната система на всяко добро ченге.
– Нямало е как да знаеш, чичо Боб. Чакай – сбърчих вежди, – какво искаш да кажеш с това, че се е предал? Все пак не е имал избор, нали?
– Всъщност първите полицаи на местопрестъплението са били малко ангажирани. Нямали са представа кой е той. Представил им се е и е казал, че купчината счупени кокали са Ърл Уокър.
– Той им е казал? Въпреки огнестрелните рани?
Чибо и Куки се спогледаха.
– Той не е прострелян, миличка – каза Куки.
– Боже, значи е по-бърз, отколкото предполагах. Бих се заклела, че беше ранен. Видях Уокър да натиска спусъка. Видях куршумите да летят към сърцето му.
Пак започнаха да се споглеждат. Куки хвана ръката ми.
– Миличка, това не е бил Рейес. – Тя прехапа долната си устна и промълви: – Бил е Гарет Суопс.
Обърках се, затворих очи и извиках в съзнанието си спомена за онзи момент. На вратата се появи едър мъж, а Рейес идваше към мен. Просто съм предположила, че е той.
– Суопс? – измърморих накрая. – Гарет е влязъл през вратата?
– Да – каза чичо Боб.
– Гарет Суопс е прострелян? – Умът ми не го побираше. – Не, това беше Рейес. Трябва да е бил той. Той влетя през вратата и.., пистолетът гръмна.
– Миличка, защо не си починеш малко?
– Сигурно грешите. – Шокът и отричането се бореха за първенство в обърканата ми глава. Нямаше начин да не грешат. Гарет прострелян? Заради мен? Опитах се да стана от леглото: – Той тук ли е? Трябва да го видя.
Чичо Боб ме побутна назад към планината от възглавници.
– Чарли...
– Не мога да повярвам, че са го простреляли заради мен. Отново. Трябва да го видя. Сигурно е бесен.
– Не можеш, миличка. – Чичо Боб наведе глава и усетих горещи вълни от тъга и съжаление да прииждат към мен.
Погледнах Куки и зачервените ѝ очи и усетих ужасен студ от страха, който обхвана гръбнака ми и ме погълна цяла. Насилих се да погледна чичо Боб. И зачаках.