Виждах как се чуди какви думи да подбере, как да ги изрече, после отвори очи и прошепна:
– Той не оцеля, миличка.
Изведнъж всичко изчезна.
Глава 26
Понякога светлината в края на тунела е просто влак.
НАДПИС НА ТЕНИСКА
Бавно и с остра болка, която кънтеше в празнината в сърцето ми, най-сетне осъзнах, че съм причинила смъртта на един човек, на приятел. В живота на всяка жена идва момент, в който да преосмисли приоритетите си. Наистина ли исках да убивам приятелите си един по един?
Хрумна ми и нещо друго: мъжете в живота ми мислеха, че не съм способна да ходя и да дъвча дъвка едновременно. Поведението ми наистина не вдъхваше много доверие, но решавах случай след случай, бях минала през абсурдни премеждия и мислех, че се справям доста добре, по дяволите.
Моментното чувство на гордост изчезна в мига, в който си спомних, че заради мен беше убит човек. Не кой да е човек. Гарет Суопс. Моят Гарет Суопс. Специален агент, който криеше повече дарба в кутрето си, отколкото аз в цялото си тяло. Върнах отново сцената в съзнанието си, куршумите се движеха към него твърде бързо, за да може да реагира. А аз гледах като някой воайор. Мислех, че е Рейес, който ще успее да се защити някак. Ако знаех, че е Гарет, дали щях да успея да направя нещо? Щях ли да се постарая повече? Дали бих могла?
Само ако Рейес ми се беше доверил. Това беше другата мисъл, която се появяваше в съзнанието ми отново и отново. Само да ми се беше доверил. Да ми беше споделил идиотския си план. Честно казано, Рейес Фароу можеше да ми яде ушите.
Започнах да вадя игли и системи от всички части на тялото си и чичо Боб скочи от един ъгъл в стаята.
– Какво правиш? – попита той и се опита да ме спре. Успя с минимални усилия.
– Трябва да си отида.
– Трябва да си легнеш.
– Чичо Боб, нали знаеш колко бързо оздравявам. А вкъщи оздравявам още по-бързо. Само искам да се махна. Тук съм от две седмици.
– Миличка, тук си от два дни.
– Сериозно ли? – попитах огорчена донемайкъде. – Имам чувството, че е от цяла вечност. Дори повече.
– Чарли, нека първо поговорим с лекаря, става ли? Ще мине на визитация след около час.
Въздъхнах тежко, отпуснах се назад, отворих уста и закрещях без звук, а болката пронизваше всяка частица от тялото ми, после затворих уста, защото и от беззвучното крещене болеше. Мамка му, мразех да ме изтезават. Ядосвах се, че Рейес не ми се беше доверил. А най-много от всичко се тормозех от смъртта на приятеля си.
– Аз го убих, чичо Боб. – Покрих очи с ръката си, за да не види колко съм жалка.
– Чарли – продума нежно той, – не си била виновна.
– Беше изцяло по моя вина. Може би татко беше прав. Може би трябваше да стана водопроводчик.
– Баща ти иска да станеш водопроводчик?
– Не – проплаках, като си поемах въздух между риданията, – той само иска да се откажа от работата си.
– Знам. Но след като той те насочи към тази професия, ми е трудно да го разбера. – Тонът му стана суров и аз примигнах през сълзи, за да го погледна.
– Не искам да си му сърдит.
Той се усмихна.
– Не съм, миличка. Но той те въвлече в това, прие да разрешаваш случаите му, а когато дойде време да предаде значката си, решава, че е твърде опасно за теб.
– Ще го преживее.
– Чудя се дали не е защото се пенсионира преждевременно.
Изхълцах.
– Какво искаш да кажеш?
– Пенсионира се по-рано, отколкото възнамеряваше. Мисля, че се почувства виновен за това, че те използва така. Това е абсурдно. Ще говоря с него, тиквичке.
Малко след това дойде лекарят и сериозно поспори в продължение на половин час, но аз и чичо Боб спечелихме. Освобождаваха ме на моя отговорност.
– Какво правиш?
Вдигнах поглед и видях татко да влиза. Чичо Боб ми помагаше да обуя чехли, а Куки вадеше халат от гардероба.
– Здрасти, татко. Пускат ме да си ходя. Щура работа. Явно нямат представа колко съм опасна. – Насред обясненията си осъзнах, че татко е разстроен. – Какво има? – попитах, когато започна да стрелка с поглед ту мен, ту чичо Боб.
Чичо Боб се изправи.
– Лиланд, тя иска да си отиде у дома.
– Ти не спираш да я насърчаваш и ето че сега един човек е мъртъв, а тя е в болница, след като са я изтезавали почти до смърт за пореден път.
– Моментът не е подходящ за този разговор.
– Много е подходящ. Тя не слуша никого, дори лекаря си. – Аурата на татко светна от гняв. – Това – каза той и посочи оборудването наоколо, докато аз приседнах в края на леглото и се борех с болката, пронизваща ръката и крака ми, – това имам предвид.