– Не. Вече опитах.
– Не! Недей. – Той започна да размахва ръце, сякаш за да зачеркне тази идея. – Просто го остави. Така или иначе причинява всевъзможни гадости по света. Какво ли ще направи, ако го освободиш?
– Какво искаш да кажеш? Какви гадости причинява?
– Обичайните. Земетресения, урагани, торнадо.
Опитах се да се усмихна, но не се получи.
– Ейнджъл, тези неща се случват от само себе си. Рейес няма нищо общо...
– Ама ти наистина ли не си наясно? – Той ме погледна, сякаш бях наполовина глупачка и наполовина идиот.
– Ейнджъл, как би могъл Рейес да влияе на времето? – Никога не бях приемала Ейнджъл като привърженик на теории за конспирация. Кой да знае?
– Гневът му променя равновесието на всичко като при онази въртележка в лунапарка. Не си ли забелязала?
О, да, много деца бяха повърнали обяда си на въртележката.
– Миличък...
– Знаеш ли, че имаше земетресение в Санта Фе? В Санта Фе! – Той вдигна ръка, когато се опитах да споря отново. – Каквото и да правиш, само не го освобождавай. Аз ще проследя онзи кретен доктора.
Преди да успея да кажа нещо, беше изчезнал. Нямах много вяра на твърденията му. Това, което казваше, бе невъзможно. Гневът на Рейес да причинява природни бедствия? Доста хора бях ядосвала, но не чак като за земетресение.
Все пак реших за всеки случай да се обадя на Куки.
– Какво има, шефе?
– Въпрос: имало ли е земетресение в Санта Фе?
– Не си ли чула за това?
– Мили боже. Къде съм била, по дяволите?
– Определено трябва да следиш новините.
– Не мога.
– Защо?
– Потискащо е.
– Да бе, щото да общуваш с мъртъвци хич не е. Това си беше чисто грубиянство.
– Ама наистина ли? – попитах – Земетресение?
– С най-висок магнитуд за последните сто години. Мамка му.
Глава 4
Не ме въвеждай в изкушение. И сама си го мога.
НАДПИС НА ТЕНИСКА
Размахах детективската си карта пред пазача на портала на затвора в Ню Мексико. Той ми махна да мина и аз спрях на паркинга за посетители, близо до сектор пет, най-строго охраняваната част на затвора. Нийл Госет ме посрещна в мига, в който влязох в сградата, украсена с тюркоазени орнаменти, взе кафето от ръката ми и го хвърли в кошчето за боклук. Ясно. Лоша идея.
– Хей – казах аз със затаен дъх, а в стомаха ми все едно запърхаха пеперуди, – какво става?
С Нийл бяхме съученици в гимназията, но се движехме в различни социални кръгове и определено не бяхме приятели. Той беше спортист, което донякъде обясняваше тъпото му държание към мен през ученическите години. Не че вината беше изцяло негова, но беше по-здравословно за самочувствието ми да го упреквам.
През втората година бях доверила на най-добрата си приятелка Джесика Гуин най-съкровените си тайни, в които се споменаваха думите "души" и "жътвар", може би не точно в този ред. Трябваше да предвидя. Да не се изненадвам толкова, когато тя се раздрънка пред цял свят и взе да страни от мен, сякаш бях чумава – а аз понякога може и да приличах на чума, но чумава не бях – и ми лепнаха етикет "откачалка". Не съм го оспорвала, но в същото време не ми беше много приятно да ме третират като прокажена. Нийл беше един от тези, които ме тормозеха, измисляха ми различни прякори и ме отбягваха.
Въпреки че Нийл не беше вярвал в способностите ми тогава, напоследък беше променил мнението си, след като пътищата ни се пресякоха отново. Той беше заместник-комендант на затвора, в който Рейес Фароу беше прекарал последните десет години, и аз нямах друг избор, освен да се изправя пред него в търсенето на претендента за титлата "Най-секси син на Сатаната". Заради инцидент, който се случил малко след пристигането на Рейес тук, при който трима от най-опасните гагстери сред затворниците били натръшкани буквално за петнайсет секунди, Нийл започваше да вярва, че крушката си има опашка. Каквото и да беше видял Нийл, бе оставило у него трайно впечатление. А и той знаеше за мен достатъчно, за да ми повярва, че съм наясно за какво говоря. Горкият нещастник.
Той се обърна и тръгна, което ми се стори доста невъзпитано. Въпреки това го последвах.
– Той просто поиска да говори ли? – попитах, докато бързах да го настигна – Той ли те помоли да ме извикаш? Каза ли ти защо?
Нийл премина през постовете на охраната, преди да ми отговори.
– Поискал е да говори на четири очи с мен – каза той, като се озърташе, за да се увери, че никой няма да го чуе. – Така че отидох на етажа с очакването да умра, като се има предвид колко ядосан е той, задето една обща позната го е свързала. – Той погледна набързо през рамо. – И тъй, влязох в килията му, а той поиска да говори с теб.