Аз се разкикотих, после се сетих за Рейес и дъхът ми спря.
– Боже, Куки, той е толкова.., той е просто...
– Зашеметяващ? Възхитителен? Магнетичен?
– Прибави към това и много, много ядосан и ще улучиш право в целта.
Тя пое въздух през зъби.
– Имах подобни опасения. Трябва да ми разкажеш всичко. Чакай, ти къде си?
– На междущатската магистрала, напускам Санта Фе.
– Спри.
– Тук?
– Да.
– Добре, но ако умра, ще се върна и ще те преследвам. – Така беше справедливо. Още на следващата отбивка за изход от магистралата обърнах назад към града.
– Договорихме се. Според това, което открих, добрият чичо доктор няма предишни присъди, но е бил арестуван в колежа. Заплаха за убийство или нещо подобно. Обвиненията са били оттеглени, така че в базата данни няма пикантни подробности.
– Интересно.
– И аз така реших. Работя по въпросите как и защо. Междувременно не успях да се свържа със сестрата на изчезналата съпруга, но открих брат ѝ в Санта Фе.
– А, ето защо ме караш да извърша самоубийство по непредпазливост, като се върна в града.
– Точно така. Ама оцеля, нали?
– Както винаги.
– Брат ѝ се казва Лутър Дийн.
– Ще го запомня. Сериозно име, солидно. – Представих си бял расист. Или кренвирш.
– Да, звучеше ми като як мъжага по телефона.
– Прекрасно. – Можеше да се окаже забавно. – Каза ли нещо полезно за случая?
– Не. Не пожела да разговаря с мен.
О-хо.
– С мен ще говори ли?
– Не.
– И защо отивам при него?
– Защото си чаровница. Ако някой е в състояние да го разприказва, това си ти.
– О, благодаря. И пак ти повтарям, че ако умра, ще се върна, за да те преследвам.
Тя се замисли за миг върху казаното.
– Проявяваш тенденция без малко да бъдеш убивана на най-невероятни места.
Имаше право. Наистина беше така. Мислила бях за психотерапия, но безкрайното дирене на душевна стабилност щеше да ми съкрати времето за излежаване. Нямаше как да пусна корени на дивана си, без да се изтягам на него.
– Чакай – възкликна тя развълнувано, – няма страшно. Той е предприемач. Ще отидеш на строителен обект и да бъдеш убита там при толкова налични инструменти и съоръжения е много вероятно, така че сигурно нищо няма да се случи.
– Страхотна логика. – Толкова беше умна. – Какъв е адресът? – Записах го насред свиренето на клаксони и крякането на няколко летящи птици, после поръчах: – И ми намери името на жената, повдигнала обвинения срещу чичо доктор в колежа. Ще се радвам да го чуя.
– Дадено, шефе. Значи всичко е наред, нали?
– Абсолютно. Щом краката ми спрат да треперят в присъствието на бог Рейес, ще съм добре.
– Леле – изпъшка тя по-носово от обикновено. – Искам и аз бог. Само един. Не съм егоистка.
– Ами ако моят ме убие, вземай го.
– Толкова си мила. – Чувах ноктите ѝ да тракат по клавиатурата като фон.
– За какво са най-добрите приятелки?
– О, Мадам Невен продължава да ни пише имейли. Направо те умолява да ѝ отговориш.
Спрях на знак "стоп" и се загледах в група глухи деца, които влачеха крака докато пресичаха и се смееха на разказа на едно от момчетата, за това как директорът се качил на бюрото, за да избяга от чихуахуа.
– Добре, че направи фалшив имейл адрес – отбелязах, докато се кисках на разказа на момчето. – Тази е смахната.
Мадам Невен поддържаше сайт, посветен на ангели и демони. Попаднах на него една вечер, когато демоните измъчваха Рейес и аз се опитвах да разбера повече за тях. В едно забутано ъгълче на сайта открих необичайно послание, което гласеше: "Ако си жътвар на души, моля, свържи се с мен незабавно".
Беше доста странно, а ние бяхме любопитни, така че Куки ѝ писа на следващия ден, за да я пита за какво ѝ е жътвар на души. Тя отговори: "Това е между мен и жътваря на души".
Което, естествено, подтикна Куки към действие. Накара Гарет да прати съобщение, че той е жътвар на души, а Мадам Невен отговори: "Ако ти си жътвар на души, аз съм синът на Сатаната". Успя да ме изуми за около трийсет секунди. Откъде знаеше за Рейес? Не беше възможно да е съвпадение. След това Куки ми беше направила регистрация на друг имейл адрес. В интерес на научното и тайнственото, ѝ писах отново и я попитах какво иска от жътваря на души. Всъщност очаквах пак да ме отреже, но вместо това тя ми отговори: "Отдавна чакам да ми се обадиш".
Реших, че или е ясновидка, или просто умее да налучква. Във всеки случай щях да я оставя на мира за известно време.
– Мисля, че трябва да ѝ отговориш – настоя Куки. – Вече ми е жал за нея. Започва да звучи малко отчаяно.