– Имали сте код и за такова изречение?
Тя се засмя, но скоро след това тъгата я завладя отново и усмивката ѝ залиня. Насили се да я върне отново заради мен.
– Не – казах аз и сложих ръка на рамото ѝ, – не е нужно да се преструваш заради мен.
Сълзите ѝ потекоха на мига и тя отново ме прегърна. Стояхме дълго така, а момчета и мъже минаваха през стаята, най-вече за да зърнат две момичета, притиснати едно към друго.
Глава 6
Ако искате да знаете, не проявявам капка интерес.
НАДПИС ВЪРХУ ТЕНИСКА
В момента, в който Джени събра две и две и започна да задава въпроси за това как съм получила съобщението от Роланд и дали мога да общувам с другата страна, спешно ми се наложи да тръгвам. За щастие тя прояви разбиране и ми предложи да ми плати нов лют хотдог, преди да си тръгна, тъй като моят беше неядимо изстинал, но аз вече не бях в настроение за лют хотдог. Копнежите ми сега клоняха към бургер с гуакамоле от "Мачо Тако". Освен това в "Мачо Тако" имаха превъзходно кафе. Беше добро извинение да съм там.
Реших да се обадя на агента от ФБР, който се занимаваше със случая Йост, за да видя какво мога да изровя.
– Здравейте, агент Карсън ли е? – попитах, като седнах в едно сепаре и щедро наръсих с лют пипер бургера си с гуакамоле.
– Да – отвърна жената от другата страна на телефонната линия.
– О, страхотно. – Захлупих отново двете половини на хлебчето, облизах си пръстите и опипом затърсих тефтер в чантата си. Вместо това намерих салфетка със записан дълъг телефонен номер, за който бях забравила на кого е. Щеше да свърши работа. Обърнах я и щракнах химикалката си.
– Казвам се Шарлот Дейвидсън и семейството на Тереза Йост ме нае да разследвам изчезването ѝ – съобщих, което си беше лъжа донякъде.
– Тогава сигурно държите връзка с тях. Вероятно сте наясно с това, което сме предприели.
Тонът ѝ беше остър и не търпеше възражение, но едно от любимите ми неща беше да възразявам. Бях се сблъсквала с ФБР и преди и то не само с досадните инспектори в женски тела. Бях работила и с истинското ФБР в няколко случая. Явно едно от условията да станеш федерален агент беше неспособността да общуваш с останалите.
– О, относно случая, разбира се. Всъщност имам колебания относно доктор Йост.
– Така ли? – Тя започна да проявява любопитство. – Не ви ли нае точно той?
– Ами, и да, и не. Да кажем, че просто не приех пари от него. Целта ми е да открия Тереза Йост, не да се сприятелявам.
– Радвам се да го чуя – каза тя развеселено, – но все пак не съм сигурна...
– Нейтън Йост е бил арестуван в колежа. Всъщност, докато е учил в медицинския факултет. Сигурно сте проверили това.
След дълга пауза, през която с всички сили отбутвах образа на травестит с красиви алени обувки на тънки токчета, тя каза:
– Не е нещо, което да не можете да откриете и сама.
– Така е, но чрез вас е по-бързо. Правя ви предложение.
– Ще трябва да е добро. – Чух скърцането на стола ѝ, сякаш се облегна назад, за да вдигне краката си. – Е?
– Ще ви се обадя в момента, щом я открия.
Странно. Не ми се подигра, не прихна да се смее, не заскърца със зъби от досада, поне не така, че да я чуя. Просто допълни:
– И аз ще имам частична заслуга?
– Естествено.
– Договорихме се.
Леле.
– Арестът в колежа е бил поради жалба от бивше гадже.
Добре, това беше твърде лесно.
– Тя обясни, че доктор Йост се разстроил, когато се опитала да скъса с него и ѝ казал, че е достатъчно едно бодване. Сърцето ѝ щяло да спре за секунди и никой нямало да може да свърже това с него. Тя се уплашила и се преместила при родителите си на следващия ден.
– Разбирам защо.
– Убедили са я да повдигне обвинения, но всичко се е основавало само на косвени доказателства. Без преки улики, без сведения за други случаи на анормално поведение в досието, така че прокуратурата била с вързани ръце.
– Това е доста интересно. Едно бодване и сърцето ѝ би спряло, а?
– Да, явно е научил нещо в медицинското училище и е решил да го използва за лоши цели вместо за добри.
– Разпитвали ли сте я в светлината на последните събития?
– Не. Но тя все още живее тук, доколкото ми е известно. Предполагам, че мога да я повикам.
– Имате ли нещо против аз да разговарям с нея?
– Давайте.
Учудена от това колко гладко вървеше разговорът, попитах:
– Ще ми кажете ли името ѝ?
След като разрови някакви листове, тя съобщи:
– Йоланда Поуп.
– Чакайте, наистина ли? – попитах. – В моето училище имаше една Йоланда Поуп.