– Съжалявам. Просто.., все пак тя умря толкова внезапно.
– О, не. Напълно ви разбирам. – Опитах се да не обръщам внимание на трепкането на къдриците ѝ, когато си издуха носа.
– Сърцето ѝ да спре просто така, и то точно по време на ваканция. Той беше толкова самотен след това.
Сега вече стигахме до някъде. Не спомена ли агент Карсън нещо подобно? Едно бодване и сърцето ѝ ще спре?
– И аз не мога да повярвам.
Трябваше да проуча това незабавно. А и Джилиан взе да ми се струва по-привързана към него, отколкото в началото.
Чудех се доколко невежеството ѝ се дължеше на неговото влияние и доколко на самовнушение. Любовта под форма на кучешка преданост бе мощен еликсир. Какво ли само не бях правила за Тим ла Кроа, гимназиста, в когото бях влюбена. Уви, тогава бях още в детската градина, иначе той вероятно би ме забелязал.
Преди да се прибера вкъщи, се отбих през "Шоколадовото кафе" за лате мока, в "Мачо Тако" за пилешко бурито с допълнителна салца, и в денонощен магазин за няколко пакетчета пуканки за микровълнова и шоколад, та да изкарам нощта. Въпреки това не бях сигурна колко още мога да остана будна. Трябваше да гледам екшъни или ужаси, нещо кърваво. Дори и тогава шансовете ми бяха петдесет на петдесет.
Какво каза Рейес? Не бил сърдит, защото не иска да е там, а защото иска? Не знаех как да тълкувам това. Съкровените ми местенца се бунтуваха, но за разнообразие от щастие, не както обичайно от мизерно отчаяние. И то главно защото Рейес правеше разни неща с тях. Прелестни, дяволски, сърцеспиращи, декадентски неща. Проклет да е.
Преди да се докарам до оргазъм, отворих телефона си и се обадих на Куки.
– Здрасти, шефе. Къде си? – попита тя.
– Тъкмо взех нещо за хапване. Какво ще кажеш за професионални кючекчийки?
– Знам ли, ако се гарнират с репички...
– Не, говоря за новите ни професии. Трябва да се замислим за бъдещето, а аз винаги съм искала да се науча да правя онези вълнички с корема си. Освен това е шанс да покажа пъпа си. Почти на никого не съм го представяла.
– Права си – потвърди тя, – аз дори не знам как се казва.
Ахнах и сведох поглед към въпросното място.
– Стела май не те чу, но трябва повече да внимаваш. О, и да ти кажа, мисля че сервитьорката в "Мачо Тако", онази с късата коса и странните вежди, е Батман.
– Открай време имам съмнения за нея. А няма ли да ми кажеш нещо, свързано със случая?
– Имаш предвид освен факта, че доктор Йост е бил женен преди?
– Няма да ми повярваш, но тъкмо щях да ти се обадя, за да ти кажа същото. Сякаш имаме някаква връзка, нещо като ССВ.
– Искаш да кажеш свръхсетивни възприятия.
– Точно така. Намерих номера на Йоланда Поуп и ѝ оставих съобщение на мобилния.
– Повече от отлично. Умирам да разбера подробности за обвиненията, които е повдигнала срещу господин Нейтън Йост. Междувременно, искам да намериш всичко възможно за първата съпруга на Йост.
– Ясно. Ще оставя всичко, което открих досега, на бюрото ти. Ти се прибираш нали?
– Да – отвърнах и завих по "Сентрал".
– Виждаш ли? Нямаше защо да питам.
– Да. Странно е.
– Колко кафета изпи днес?
Започнах да броя на пръсти, но се усетих, че трябва да държа волана, докато шофирам.
– Седем – отговорих и отклоних колата, за да избегна един стъписан пешеходец.
– Само седем?
– И дванайсет малки.
– Браво, не е зле. Като за теб. Току-виж след разговора си с Рейес си успяла да поспиш. Може пък да престане.
– Може. Мисълта за сън е много приятна – измърках аз и само от идеята започнах да се отпускам, клепачите ми натежаха, като съвсем забравих, че докато шофирам, трябва да ги държа отворени през цялото време. Купища правила. – Но не ми се вярва. Имам чувството, че и той няма особено голям избор.
– Толкова е космическо – въздъхна с копнеж Куки.
– Абе нещо е. Добре, почти съм вкъщи. Само след минутка.
Точно в 8:23 се препънах в прага на апартамента си, с храна, кафе и дивидита в ръка, докато тършувах в чантата си за телефона. Имах есемес от Гарет. Сигурно искаше да се оплаче, задето го събудих преди изгрев слънце сутринта.
Отворих капачето на телефона си. Пишеше: "Четири: направо ме убиваш."
Аз му отговорих: "Май трябва да се постарая повече".
– Здрасти, господин Уонг – подвикнах, след като стоварих багажа си на кухненския плот.
Въпреки че списъкът на Гарет за първите пет неща, които не трябва да казваш на жътвар на души беше интересен, аз имах по-добър списък за него. Първо: съставяне на списък. Прахосмукачка. Изчистване на хладилника. Измиване на съдовете по бельо. Дали бельото имаше роля за качеството на измиването? Не знам.