Точно бях започнала да чета информацията, която Куки ми беше оставила до господин Кофеин – тя ме познаваше толкова добре – и някой почука. Перспективата ми се стори обещаваща. Може би бях спечелила милион долара. А може би някой щеше да се опита да ми продаде прахосмукачка и да ми предложи безплатна демонстрация. Във всеки случай печелех.
Оставих пилешкото си бурито и отворих вратата за късмета си, като си давах сметка, че бих направила всичко, за да остана будна.
От другата страна стоеше Амбър, дъщерята на Куки. Всъщност не от оная друга страна, а от другата страна на вратата. Би била висока и за двайсетгодишна, но при положение, че беше само на дванайсет, беше твърде висока. Бях готова да се закълна, че тази сутрин беше по-ниска. Току-що измитата ѝ дълга черна коса миришеше на ягодов шампоан и падаше на мокри кичури по раменете ѝ. Беше облечена в розова пижама без ръкави и долнище седем осми, което прикриваше най-дългите и слаби крака, които съм виждала. Крака на танцьорка. Беше като пеперуда, готова да излезе от какавидата.
– Ще гледаш ли телевизия на твоя телевизор? – попита тя, а огромните ѝ сини очи изглеждаха много сериозни.
– Вместо на тостера? – Когато тя стисна устни и примигна в очакване на отговор, се предадох. – Не, няма да гледам телевизия на моя телевизор.
– Добре. – Тя се ухили и се втурна покрай мен.
– Но ще взема душ под душа си.
– Добре. – Тя взе дистанционното, тръшна се на канапето ми и спусна босите си крака през облегалката. – Мама спря абонамента ни за кабелната.
– Невъзможно – рекох, като се опитвах да не се разсмея.
Куки излезе през вратата си и влезе през моята точно в този момент, също облечена в пижама. Изгледах я ужасена.
Тя извъртя очи.
– Убеди ли те вече да се обадиш на социалните служби за малтретирани деца?
– Мамо – изпъшка Амбър и се превъртя по корем, – просто не е честно. Защо трябва аз да страдам заради твоя здравословен режим?
Аз пак я изгледах с ужас.
– Не може да бъде – възкликнах с нескрито презрение.
Тя въздъхна и ми подаде още един лист, след като затвори вратата.
– Лекарят ми каза, че трябва да отслабна.
– Доктор Йост? – попитах аз. Отгоре на листа, който ми подаде, стоеше името на евентуалния ни, но несбъднат клиент. Защо отоларинголог би ѝ казал да отслабне? Особено, след като тя не посещаваше него?
– Не, не доктор Йост. – Тя се дотътри до бара и седна на висок стол. – Защо да ходя при доктор Йост?
– О, това е докладът за ареста му. – Прегледах го, докато хапвах бурито, а след това попитах: – И какво общо има отслабването ти с кабелната?
– Нищо, ако не броим това, че е много по-скъпо да се храниш здравословно, отколкото с полуфабрикати.
– Затова не се храня здравословно. – Размахах пилешкото си бурито пред нея. – Трябва да си вземеш поука.
– Ти не се броиш. Кльощавите са тъпачки.
– Моля? Мислиш, че съм кльощава?
– Лекарят е прав. Трябва да се ограничавам. – Раменете ѝ увиснаха – Знаеш ли колко е трудно да пазиш диета, ако се казваш Куки?
– Това е странно. – Загледах се в празното пространство и се чудех на приликите между нас. – И Чарли да се казваш, никак не е лесно да си на диета. Може би трябва да си променим имената? – казах аз и отново се фокусирах върху нея.
– Бих го направила на мига, ако можеше да помогне. Какво мислиш? – Тя посочи към папката, която беше оставила, за да се пресегне през плота да си сипе кафе.
– Имаш всичките филмови канали! – изврещя Амбър. – Как така не съм знаела за това?
– Сериозно? – учудих се. – Нищо чудно, че сметката е зверски висока. – Зачетох статия от вестника за предишната съпруга на доктор Йост. – "Съпругата на доктор Йост е била намерена мъртва в хотелската си стая след вероятен сърдечен удар." – Вдигнах поглед към Куки. – Била е на не повече от двайсет и седем. Сърдечен удар?
– Продължавай да четеш – подкани ме Куки.
– Според източниците – прочетох на глас – Ингрид Йост, която била сама на почивка на Каймановите острови, се обадила и оставила съобщение на телефонния секретар на мъжа си само минути преди сърцето ѝ да спре, така че въпреки странните обстоятелства около смъртта на госпожа Йост, полицията заявява, че няма да има следствие. – Погледнах Куки. – Странните обстоятелства?
– Продължавай да четеш – повтори тя и откъсна хапка от пилешкото ми бурито.
Аз отхапах, докато четях, а после оставих статията.
– Добре – казах и преглътнах с усилие, – значи два дни преди да подаде молба за развод, Ингрид Йост се жалва в полицията, че мъжът ѝ я заплашва. След още два дни лети до Каймановите острови едва ли не само с четката си за зъби, обажда се и оставя съобщение на домашния телефонен секретар на доктора, за да му каже колко съжалява, че не е била по-добра съпруга и че вече не иска развод, а пет минути по-късно умира?