– Да.
– И няма данни за сърдечни проблеми преди това? – Взех телефона и набрах от запаметените номера този на агент Карсън от ФБР. Куки вдигна вежди с любопитство и си откъсна още една хапка.
– Е, къде е проблемът в картинката? – попитах, когато агент Карсън отговори.
– Изчакайте, нека отида в друга стая. – След минута тя попита: – Намерихте ли вече Тереза Йост?
– Къде сте?
– В дома на Йост. Партньорът ми още вярва, че ще има искане за откуп.
– След повече от седмица?
– Той е нов. Какво има?
– Първата му жена е повдигнала обвинения срещу него два дни преди да подаде молба за развод, два дни преди да отпътува на Каймановите острови и да умре от сърдечен удар? Хайде бе!
– Значи не сте я открили.
– Развод, при който е щял да загуби малко състояние?
– Какво намеквате?
– Хм, може би всичко е свързано.
– Разбира се, че е свързано, но се опитайте да го докажете. Проверихме паспорта на доктора и полетите. Не е ходил на Каймановите острови. Казва, че отишъл на лов, за да избистри нещата в главата си.
– Това не означава, че не го е извършил. Докторът е заможен. Може да е платил на някого да я убие. Знае добре какви лекарства могат да причинят сърдечен удар. Освен това не ви ли се струва, че съобщението на телефонния секретар е вече малко прекалено?
– В какъв смисъл?
– Ще ви посоча два пункта. Първият е, че според полицейския доклад е била в истерия. Кое доказва, че не е била убедена или заплашена да остави съобщението?
– Добре, но с каква цел?
– Да се отклонят подозренията. Ако са били в добри отношения, никой не би заподозрял доктора. Той би получил съчувствие заради случилото се.
– Възможно е. А вторият пункт? – попита тя.
– Откога лекарите имат телефонен секретар в дома си? Нали имат централи за тази цел? Служебна гласова поща? Изглежда някак твърде удобно.
Тя запази дълго мълчание, но чувах стъпките ѝ, сякаш влизаше от стая в стая.
– Права сте. И в момента няма телефонен секретар. Нека да проверя кога го е купил и колко дълго го е имал.
– Звучи добре. А можете ли да вземете запис на съобщението, което е оставила?
– Ммм, съмнявам се. След като не е имало следствие, не мога да си представя, че някой ще пази запис, но ще проверя.
– Благодаря. А можете ли да прегледате и алармената система? Според Дела Питърс от фризьорския салон Йост бил сигурен, че Тереза не се е прибрала онази вечер, защото алармената система би регистрирала влизането.
– Щеше, ако системата е била включена. Това беше едно от първите неща, които проверихме. Йост каза, че забравил да я включи.
– Значи е лъжец, лъжец и половина. – Отбелязах си го наум, за да не забравя тази подробност. – Благодаря за информацията.
– Няма защо. И без да се обиждате, но не трябваше ли да сте я открили досега? Искам да кажа, нали това правите?
– Работя. Не ме притискайте.
Тя пое дълбоко въздух.
– Добре, само не забравяйте случая.
– Няма.
Знам какъв бе залогът за всеки в служба на закона. Веднъж създадеш ли си репутация, забелязват те. Това ти отваря много врати. И не само на закусвални.
Докато с Куки планирахме следващия ден, изпих две големи чаши вода. Очите ми смъдяха, устата ми беше пресъхнала от прекалено много кафе и липса на сън. Трябваше да се рехидратирам.
– Добре, аз ще работя по случая Йост – заключи тя и си записа нещо, – а ти ще се опиташ да се видиш с Ракетата.
– Това е планът. Поне ще разберем дали Тереза Йост е още сред нас.
Тя издърпа от ръцете ми кафето, което тъкмо си бях направила.
– Трябва да поспиш.
– Трябва да се накисна във ваната, да се хидратирам отвън навътре.
– Добра идея. Може да те отпусне и да заспиш, независимо дали искаш или не.
– Ти не си ли на моя страна?
По лицето ѝ плъзна дяволита усмивка и тя се провикна към Амбър:
– Хайде, миличка.
– Мамо! – протестира Амбър, без да откъсва поглед от екрана на телевизора. – Филмът тъкмо започна.
– Почти ти е време за лягане.
– Няма проблем – казах аз, – може да остане. – Наведох се и прошепнах: – Ще заспи за нула време.
– Така е. Но сигурна ли си?
– Разбира се – уверих я и я изкъшках през вратата. – Ще се накисна и после ще ѝ правя компания.
Амбър гледаше един от филмите на ужасите, които си бях взела. Казах си, че този филм може би нямаше да я приспи. Поне щеше да държи една от нас будна.