– Ще отида да се изкъпя набързо, дечко – наведох се над дивана и я целунах по челото.
– Гледай водата да не е много гореща. Моят учител казва, че това води до състаряване.
Потиснах сумтене и измърморих:
– Не вярвам горещата вода да има някаква връзка с Алцхаймер, но ще го имам предвид.
– Добре, но учителят ми така казва – предупреди ме тя.
Сега разбирах Куки, задето я заплашваше, че би я продала на циганите, ако не беше толкова сладка.
Глава 7
Ще ми се да върна всички моменти, в които като малка не съм искала да спя.
НАДПИС НА ТЕНИСКА
Съблякох се и се отпуснах във ваната, а горещата вода се плъзна по краката и тялото ми. Топлината се разстилаше около мен, парата се просмукваше в кожата ми и клепачите ми на мига започнаха да се затварят. Съзнанието ми се скиташе безцелно по зелени поляни. Поляна, на която беше разположено легло с балдахин направо върху тревата и пухкави възглавници, приканващи към сън. И патенца. По неизвестна причина наоколо беше пълно с патенца. Примигнах в опит да се върна в реалността и прибрах един мокър кичур коса зад ухото си. Май това не беше много добра идея. Ако исках да изкарам още една нощ, без да заспя, последното, от което имах нужда, беше гореща отпускаща вана.
Изтърках се бързо и се потопих цялата под водата, за да се изплакна, загледана в отблясъците, преди да се покажа на повърхността. С неохота дръпнах тапата на канала с пръстите на краката си и се изправих, за да взема хавлия, която омотах около главата си, за да попие косата ми.
Каналът избълбука, докато водата течеше през краката ми. Усетих присъствието на нещо голямо и бавно смъкнах хавлията. Издайническа топлина се издигна като пара около краката ми и Рейес се материализира пред мен, а силните му рамене блестяха от водата, която се стичаше по тях. Той хвана гърлото ми с ръка и ме прибута назад към студените плочки на стената в контраст с парещата топлина, която се излъчваше от него. Погледът му беше остър и непрощаващ.
Преди да успея да кажа нещо, ме обзе познатото желание. Стиснах зъби и се опитах да се преборя с него, но беше като да се боря с цунами, въоръжена с лъжица. Той се приближи и погледът му срещна моя, а дълбоките му кафяви очи изглеждаха пълни с любопитство изпод плътните му мигли.
Усетих как разтваря краката ми с коляно.
– Какво правиш? – попитах и ахнах от топлината, която проникна в мен.
Без да ми отговори, той дръпна кърпата от ръката ми и я хвърли настрани.
– Почакай, Рейес, ти не искаш да си тук. – Сложих ръцете си върху гръдния му кош. – Не искаш да правиш това.
Той се наведе напред, докато устните му почти докоснаха моите.
– Не повече, отколкото го искаш ти – промълви той, за да ме предизвика да споря с него и кадифеният му дъх погали устните ми. Миришеше на гръмотевична буря, на земя, озон и електричество. Протегна едната си ръка, за да държи устата ми затворена и плъзна другата между краката ми. Стомахът ми се сви от допира, толкова бях чувствителна към неговото докосване, че почти свърших на момента.
На вратата на банята се почука и аз се извърнах със сбърчени вежди.
– Още не – каза предупредително той, придърпа ме към себе си и пръстите му проникнаха в мен.
Простенах и го хванах за китката, за да го отблъсна. Вместо това го придърпах още по-навътре, забих нокти в кожата му, като го молех да ме остави.
Той притисна твърдото си като стомана тяло към моето и приближи устата си към ухото ми.
– Остани с мен – изрече той с прекрасния си дълбок и спокоен глас. Пусна брадичката ми, хвана едната ми ръка и я насочи към стегнатия си корем.
Отново се потропа и почувствах как се откъсвам от него.
– Дъч – отрони той в момента, в който ръката ми достигна до ерекцията му, но точно тогава водата се надигна и ни заля и аз буквално не можех да си поема въздух.
Скочих, като изплисках вода извън ваната, докато се усетя къде съм.
– Добре ли си? – чух да казва някой. Амбър.
– Какво, миличка? – продумах, като попивах водата от лицето си. – Не те чух.
– Отивам си вкъщи. Мобилният ми почти няма батерия, а трябва да се обадя на Саманта. Приятелят ѝ скъса с нея и май това е краят на света.
С усилие си поех дъх.
– Добре, сладурче, до утре – казах бодро.
– Да.
Наложих си да се успокоя, да се съвзема, да отпусна стиснатите си юмруци и да хвърля подгизналата хавлия, която бях завлякла във ваната по някаква причина. После се отпуснах, подпрях брадичка на коленете си и зачаках бурята, която бушуваше в мен, да премине.