Започваше да става нелепо. След като съм го свързала, как така продължава да идва в сънищата ми? Каква беше тази история, по дяволите? Да не говорим за това, че бях заспала във ваната. Можех да се удавя.
Проклет син на Сатаната.
От телефона ми прозвуча мелодия, която ми подсказваше, че съм пропуснала нещо. Протегнах трепереща ръка и го взех от тоалетката. Сестра ми Джема ми беше изпратила съобщение. Всъщност три. Имала проблем с колата, не можела да се свърже с татко и искала да я взема от един магазин в покрайнините на Санта Фе. Опитах се да ѝ се обадя, докато излизах от ваната, но чух единствено тревожното съобщение, че телефонът ѝ е изключен или е извън обхват. Страхотно. Беше споменала, че батерията ѝ свършва. Явно се е изтощила докрай.
Без да имам друг избор, се избърсах, навлякох едни джинси и пуловер с надпис "Блу Ойстър Кълт", както и бойните си рокерски ботуши и излязох от банята. Телевизорът беше изключен, а дневната – тъмна.
Излязох, без да изсуша косата си, като пътем поръчах на господин Уонг да не пуска чужди хора в апартамента. Докато притичам до Мизъри, бях шибана от студен дъжд и се заклех, че ако Джема я няма в магазина, когато стигна там, ще започна реално бляскавата си кариера като събирач на души и нейната ще е първата. Но сигурно трябваше да си взема предварително буркан за тази цел.
Подкарах към Санта Фе за втори път този ден, а дъждът падаше като завеса върху предното ми стъкло. Ледът в косата ми започваше да се разтапя. Поне беше по-лесно да остана будна в режим "скрежко". Мизъри правеше всичко възможно да ме стопли и честно казано, пръстите на краката ми се бяха позагряли. Трябваше да взема хавлия или одеяло. Ами ако нещо се случеше? Ако Мизъри угаснеше и премръзнех до смърт? Щеше да е гадно.
Чудех се дали на Рейес някога му ставаше студено. Той беше толкова горещ, сякаш тялото му само генерираше топлината. Трябваше му табела, че е опасно горещ. Когато най-после се стоплих, осъзнах, че треперенето не се дължеше на студа, а на последното посещение на Рейес. Логично. С усилие насочих мислите си далеч от него, към случая, по който работех. Първата ми служебна задача беше да се възползвам от свръхестествените си познанства, за да разбера дали Тереза Йост бе още жива. Шансовете не бяха големи, но с малко късмет можеше и да е оцеляла, каквото и да бе планирал добрият доктор. Освен това ми трябваше повече информация за него.
Дъждът продължаваше да се сипе на плътни ядни капки и звучеше по-скоро като градушка, отколкото като дъжд. Наложи се да намаля и да вземам завоите по-предпазливо, отколкото ми се искаше. Неговата нападателност, обаче, съответстваше на моята. Шляпането на чистачките ме унасяше и независимо колко се стараех, не можех да спра мислите си да се върнат към Рейес.
Защо дойде при мен? Беше толкова ядосан, не искаше да бъде с мен и в същото време всеки път се наслаждаваше колкото и аз.
Но все пак той беше мъж. Поведението на мъжете беше необяснимо за мен. А на всичкото отгоре имаха безочието да се оплакват от жените.
Хванах отбивката, която щеше да ме отведе до магазина в покрайнините на Санта Фе. Той беше разположен на относително уединено място и не можех да спра да се чудя каква работа е имала тук Джема. Доколкото ми беше известно, не ходеше често на лов за зайци. Заради един камион отпред се наложи да намаля още повече, но след като така или иначе не виждах на повече от двайсет метра пред себе си заради дъжда, се чувствах в по-голяма безопасност зад него. Съсредоточих вниманието си към стоповете му, за да не изляза от пътя. Дъждът в сухата пустиня на Ню Мексико винаги беше добре дошъл, но шофирането ставаше опасно. Благодарение на една мощна светкавица видях магазина. Камионът продължи, а аз отбих към паркинга и спрях. Имаше само една кола, вероятно на продавача от нощната смяна. Огледах се за волвото на Джема и се скъсах от яд, когато ми просветна. Тя не беше там.
Стиснах уста, за да не изругая на глас и се опитах пак да се свържа с нея по мобилния ѝ телефон, но без резултат. После проверих още веднъж съобщенията, за да се уверя, че съм на правилното място. Бях. Може да се бе загубила и да ме беше насочила към друг магазин. Преди да бях решила какво да предприема, другата предна врата на колата ми се отвори. Слава богу. Сетих се, че сигурно колата ѝ е закъсала в бурята и тя е стигнала пеша до магазина. Но вместо сестра ми с русата ѝ коса и слабо тяло, в колата се намъкна огромен мокър мъж и затвори вратата след себе си. След първоначалното изумление ме заля прилив на адреналин като закъсняла реакция, на която по-късно щях да се дивя и мая.