– Ти си ранен. – Мъжът отстъпи назад, за да го огледа.
– Дръпни се, тате! Нека да погледна.
Момиченцето, красавица с дълги черни къдрици, избута баща си, за да вижда по-добре. Мъничките ѝ вежди се сбърчиха.
– Чичо Рейес, какво се е случило?
Рейес ѝ се усмихна.
– Ще ти кажа нещо много важно, Ашли. Готова ли си?
Тя кимна и къдриците ѝ подскочиха.
– Никога, ама никога не се пъхай в контейнера на боклукчийски камион.
– Казах ти, че е тъпа идея. – Амадор скочи и цъкна с език.
– Идеята беше твоя.
Бианка мина напред.
– Значи е още по-тъпа идея. – Тя се наведе и се опита да дръпне просмукания с кръв гащеризон от раната, а по красивото ѝ лице бе изписана тревога. – Не мога да повярвам, че си го послушал.
– Аз не мога да повярвам, че си се омъжила за него.
Тя изгледа Рейес предупредително, въпреки че в погледа ѝ се четеше повече хумор, отколкото критика. Също и обич. Неподправена, чиста обич и неочаквано ме прониза ревност. Те го познаваха по-добре от мен, вероятно по-добре, отколкото някога бих го опознала. През целия си живот никога не бях изпитвала ревност, но напоследък явно това беше единственото чувство, на което бях способна, що се отнасяше до хората около Рейес.
– Кога ще ти просветне и ще се разведеш с него? – попита я той.
Аз наведох поглед. Бианка беше направо зашеметяваща. Също като дъщеря си имаше огромни блестящи очи и дълга тъмна коса, която падаше на гъсти къдрици по раменете ѝ.
– Тя е влюбена в мен, глупчо – подхвърли мъжът ѝ и сви рамене, – проумей го.
– Аз ще се омъжа за теб, чичо Рейес.
Той пак се разсмя и погледна момиченцето с обич.
– Това би ме направило най-щастливия мъж на света.
Ашли скочи в скута му, а майка ѝ извика:
– Не, миличка!
Рейес я успокои с намигване и я прегърна внимателно, така че да не я изцапа с кръв. Очевидно му беше приятно, сякаш беше чакал дълго, за да я прегърне. Очите на Бианка се напълниха със сълзи, като се наведе и го целуна по бузата. Той се протегна и ги прегърна и двете.
Когато вдигнах поглед, Амадор се усмихваше с искрена радост и осъзнах, че се натрапвам на дългоочаквана семейна среща. Мястото ми не беше там. По хиляди причини не биваше да съм там.
Рейес погледна към момченцето, което седеше до майка си и се усмихваше.
– Здравей, господин Санчес.
– Здравей – отговори детето и две срамежливи трапчинки се появиха в ъгълчетата на устата му. – Сега с нас ли ще живееш?
Бианка се засмя и го вдигна, за да може Рейес да го огледа по-добре.
– На баща ти надали ще му хареса това, Стивън. – Той хвана малката му ръчичка за официално ръкостискане. – Пораснал си и за двама ни. Аз явно ще трябва да спра дотук.
Момчето се засмя.
– Хайде, стига вече – обади се Амадор отзад, – дайте на чичо Рейес въздух да диша.
Стивън се обърна към баща си.
– Може ли той да живее с нас, тате?
– Много те моля – включи се и Ашли.
– Вие просто не сте живели с чичо Рейес. Чичо Рейес е страшен. И хърка. Наистина. – Той подкани децата да влязат навътре и спря, за да огледа добре чичо Рейес. Изражението му стана сериозно. – Можеш ли да ходиш?
– Мисля, че да.
Амадор се изправи, а Рейес преметна ръка през раменете му.
– Не помня това да е било част от плана.
– Тя е виновна – каза Рейес и кимна към мен, докато слизах от Мизъри.
Бианка се изсмя.
– Май ще обвини теб за всичко, Чарли.
– Явно да. – Заобиколих колата. – Мога ли да помогна?
Рейес спря и ме погледна, като че ли беше изненадан от въпроса. Сърцето ми спря от кривата му усмивка. Не ми убягна блясъкът на признателност в очите му, нито погледът, който си размениха Бианка и Амадор, леката усмивка на красивите устни на Бианка.
– Мамо, мамо! – Ашли се шмугна в гаража с такава скорост, че едва не събори Рейес и баща си.
– Внимавай, дъще. – Бианка прегърна развълнуваното дете, за да го спре.
– Има полицай на вратата.
– Мога ли да подържа пистолета ти?
Стори ми се, че ще припадна, когато чух горещата молба на Стивън. С Рейес бяхме натикани в пералното помещение с надеждата местните полицаи просто да събират помощи за ежегодната обиколка с храни за бедните.
Малката стаичка беше осветена от нощна лампа и ухаеше на диви пролетни цветя.
– Синко – каза Амадор с нежен глас, – знаеш, че не може да играеш с оръжие.
– Само искам да го подържа. Няма да играя с него, обещавам.
Лек смях изпълни въздуха. Представях си майчинската усмивка на Бианка.
– Стивън – промълви меко тя, – полицаят иска да каже нещо.
Мъжът прочисти гърлото си.
– Както ви казах, проверяваме всички, които имат някаква връзка с Рейес Фароу.